Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Страхотна е, рече си Джеръми, наблюдавайки как жена му се съблича. След седем години брак продължаваше да е убеден, че тя е най-красивата жена на света. Трите раждания бяха добавили тук-там по нещичко, но фигурата й беше все така атлетична, а характерът й — все така уравновесен и спокоен. Каролайн беше най-добрият му приятел, но в мигове като този това не му пречеше да се възбужда като ученик.

— Имаш ли нужда от помощ? — подхвърли той, докато тя се опитваше да свали през глава горната част на екипа си.

— Разбира се, но само ако заключиш децата в стаята им — отвърна тя, усмихна се и побърза да влезе в банята.

Джеръми се отпусна на възглавницата и впери поглед в тавана. Беше се върнал късно през нощта, часове след като Каролайн и децата бяха заспали. Посрещнаха го балони и поздравителни картички, които безстрастно му напомниха за поредния празник, пропуснат в името на ФБР. Седна в кухнята, хапна няколко курабии, оставени специално за него, после изчете съдържанието на картичките, приведен до дигиталния часовник на микровълновата, който излъчваше разсеяна зеленикава светлина.

Инцидентът в Пуерто Рико му се струваше отдалечен на хиляда години, макар че от приключването му го деляха едва четири дни.

— Ти уби човек — установи на глас той, отпуснал се в меката постеля. Говореше си като на чужд, опитвайки се да свикне със случилото се.

Нещата се развиха доста по-различно от това, което си беше представял. Врагът не се беше появил в кръстчето на снайперския мерник, умирайки по лесния и предвидим начин, по който го правеха учебните мишени. Не получи официално разрешение да стреля. Нямаше зелена светлина, нямаше леко кимване откъм командирския наблюдателен пункт. Той просто реагира. Направи оценка на ситуацията и натисна спусъка.

Сега си беше у дома — сигурно място далеч от войната. Място, на което татко е човекът, който чете приказки преди лягане и раздава прегръдки на ставане. Лошите присъстват само като анимационни герои, а пушките са направени от дърво или пластмаса.

— Ти уби човек — повтори малко по-високо Джеръми. Чувстваше се виновен, че е пренесъл този проблем у дома — сякаш беше стъпил върху нещо гадно и беше забравил да си почисти обувките. Искаше му се да влезе в банята и да прегърне жена си, а след това да й разкаже всички преживелици. Но нещо го спираше, нещо му пречеше да даде воля на чувствата си към събитията, които все още не беше осъзнал изцяло. Как човек признава на жена си, че е извършил убийство, запита се той. Къде, по дяволите, е инструкцията на ФБР за такива случаи?

— Кога трябва да си на работа? — извика над плясъка на водата Каролайн.

— Днес ни дадоха почивка — изкрещя в отговор той. — До утре съм напълно свободен.

Имаше нужда от малко време за размисъл преди заседанието на Комисията за контрол на стрелкови инциденти, което щеше да се състои на другия ден. Главното командване на ФБР вече беше насрочило серия от разговори с участниците в пуерториканската операция, а той искаше да бъде сигурен, че отговорите му ще съвпаднат с начина, по който бяха документирани събитията. Разбира се, това е част от рутинните проверки, които следват всеки произведен изстрел от агент на Бюрото, но той въпреки това искаше да бъде подготвен.

Стана от леглото и навлече чифт избелели джинси.

Смъртоносна сила може да бъде прилагана само в случаите, при които има опасност за живота или тежко нараняване на агента или други, свързани с него лица.

Знаеше наизуст правилника за употреба на сила — нещо, за което положително щяха да го питат.

Спомни си думите на инструкторите от Академията, според които агентът на ФБР прави средно по един арест годишно. Един арест. Вероятността от употреба на оръжие се равняваше горе-долу на вероятността обикновен войник да бъде ударен от гръм. Но при ООЗ беше различно. Джеръми знаеше, че на пръсти се броят операторите, които не са участвали в инцидент с насилие.

Не се безпокой, стрелбата ти беше отлична, успокояваха го след операцията колегите. Не трябваше да напускаш позицията си, а тази гадория с брашното беше малко шантава, но стрелбата ти е на висота…

Но на практика нещата стояха съвсем различно. В тези времена, когато дори незначителните прегрешения на ФБР бързо ставаха обект на разследвания в Конгреса, току-що приключилата мисия можеше да бъде оценена като отлична. Губернаторът беше получил дъщеря си невредима, двама от терористите бяха арестувани живи, което означаваше, че политиците имат кого да обвиняват при евентуален съдебен процес. И накрая — операцията приключи без жертви или ранени от страна на ООЗ.