Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Х-хайде, човече! — извика нетърпеливо Марти. — Т-ти си Ц-центърът! Д-давай ми шибаната з-зелена светлина!

Доктор Пруст кимна към Патерсън, който сви рамене и изкрещя:

— Тук Центърът! Имаш зелена светлина!

Очите на всички се заковаха върху гигантския монитор, който показа как двете лоши момчета тичешком пресичат някакъв плосък покрив, помъкнали след себе си една жена с ужасено лице. Докато бандитите преодоляваха различните препятствия, с които беше осеян покривът, стана ясно, че към гърба на единия от тях е привързано невръстно дете. Главичката му се поклащаше на някакви си двайсетина сантиметра от тила на бандита.

— Пресвети боже, нима при това положение някой ще рискува да стреля? — удиви се Патерсън.

Марти обаче изглеждаше невъзмутим. Извади плосък клетъчен телефон със сив цвят, набра някаква комбинация на клавиатурата и я изпрати с натискането на един бутон.

Нищо не се случи. Никакъв откат, никакъв огън от дулото, никакъв шум. С други думи, никакво свидетелство, че едно високотехнологично оръжие току-що бе изстреляло концентриран „заряд“ от звуци, които предизвикаха симпатетична вибрация в плътта на похитителите. Патерсън доволно кимна с глава, когато първият похитител изведнъж се строполи на земята, а от обезобразените му уста, нос и уши бликна алена кръв. Всички в залата си даваха сметка, че този компютърно генериран ефект — заимстван от по-кървавите видеоигри — в действителност ще изглежда още по-ужасно. Жертвата изглеждаше така, сякаш вътре в черепа й се беше взривила граната.

— С-състезател н-номер две! — извика Марти. — Х-хайде долу!

Пръстът му отново натисна бутона на мобилния телефон „Куантис“ и вторият похитител падна като подкосен. Лицето му бързо се превърна в пихтията, в която се беше превърнало лицето на съучастника му, отново без никакви следи от използваното оръжие.

— До-добър съм, м-мамка му! — тържествуващо изрева Марти, после прещрака няколко ключа и платформата бавно се върна на пода.

— Е, какво ще кажете? — попита Пруст.

Патерсън изчака с усмивка анимираните фигурки на бойците от Специализирания отряд, които прекосиха екрана и се наведоха над освободената заложница и детето й.

— Страхотно! — доволно промълви той. Вентилаторът забави ход и спря, шумовият симулатор утихна, а върху екрана на монитора изплува фигурата на Бритни Спиърс, получила ролята на скрийнсейвър. — По всичко личи, че вече сме готови за полевите тестове — с бюджет, време и технологично ниво. Тревожи ме само един въпрос — нима е възможно никой да не се е досетил за това преди нас?

— М-може да изглежда п-просто, но никак не л-лесно, ш-шефе — подхвърли Марти, докато слизаше от алуминиевото столче и сваляше скиорските си очила. — Хей, м-мислиш ли, че п-полицията на Ел Ей м-може да използва у-услугите на н-някой хайтек с-с-найпер?

— Напълно възможно — кимна Патерсън. — Но ти едва ли ще му харесаш прическата…

За броени часове животът на Елизабет Бийчъм се срина от висотата на общонационално преклонение до мрачната пропаст на шока и отчаянието. Репортер на „Вашингтон Таймс“ позвъни с молба да коментира обвинението още преди адвокатът да й беше съобщил ужасната новина.

— Как е възможно проклетият вестник да знае за това преди мен? — извика тя, но отговорът беше очевиден. Вашингтон е град, който се храни с клюки и предположения. А неотдавнашните предизборни успехи на Бийчъм бяха изрисували оранжева мишена на гърдите й. Нещата бързо щяха да се влошат и тя го знаеше.

Рано сутринта в понеделник, точно една седмица преди общонационалния конгрес на Демократическата партия, на който всички очакваха нейната номинация, Филип Матюз дойде да я вземе от дома й и да я закара в полицейското управление, където трябваше да й бъде предявено официалното обвинение. Някаква дебела матрона от затвора й взе пръстови отпечатъци, вкара я в килията, в която обвиняемите очакват мярката за неотклонение на съда и я накара да се преоблече в зелен затворнически комбинезон. В хода на този процес тя свали дори връзките за пристягане на бельото й, за да предотврати евентуално самоубийство.

Разбира се, всичко това се вършеше в името на шоуто. Два часа по-късно, след бурния протест на адвоката й, дежурният съдия постанови мярка за неотклонение подписка. Според него не съществувала опасност обвиняемата да се укрие. Въпреки сериозността на обвинението, тя все пак е американски сенатор, международно известна политическа фигура и изявен кандидат в президентската надпревара. Къде би могла да отиде?