Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Историята заля вестникарските първи страници, а електронните медии я пуснаха като топновина. Си Ен Ен и кабелните канали вдигнаха на крак всевъзможни експерти по тежки престъпления и анализатори на поведенчески отклонения. Това беше най-големият политически скандал от години и Четвъртата власт не пропусна да го изчерпи докрай. Тя подложи на обсада дома и местоработата на Бийчъм, нахвърли се върху нея с онази жажда за кръв, която съпътства падението на всяка публична личност.

В Капитолия новината се разпространи със скоростта на горски пожар. Нима е възможно, зяпнаха от изненада повечето сътрудници. Самата мисъл, че жена като Бийчъм може да извърши убийство, им се струваше абсурдна. Нима е възможно да стигне до убийство доайен на законодателната власт, с пословична будна съвест и преклонение пред законите?!

Първите коментари бяха доста противоречиви. Част от приятелите на сенаторката изразиха публично подкрепата си, твърдейки, че дългогодишната служба на родината би трябвало да бъде аргументът, който й дава правото да се възползва от презумпцията за невинност. Те призоваха към търпение и свобода на действие за правораздавателните органи. Човек е невинен, докато се докаже противното, включително и онзи, който участва в президентската надпревара. Неколцина стигнаха дотам, че открито обвиниха републиканците и напомниха, че скандалът неслучайно засяга един от основните кандидати за демократическа номинация само седмица преди конгреса на партията. Но дори онези, които дълбоко ненавиждаха сегашната администрация, изпитваха силни съмнения, че тя би паднала толкова ниско.

Други дискретно споделяха, че са очаквали нещо такова. Поела по пътя към Белия дом, Бийчъм по всяка вероятност се опитва да прикрие някакво петно в миналото си. Тя винаги е водила доста интензивен личен живот, казваха те. А фактът, че през по-голямата част от времето си е дълбоко затънала в света на тъмните афери и секретните операции, изобщо не й помага. Вероятно и самата тя води таен живот, изпълнен с лъжи, измами и насилие. Всичко около нея мирише на подмолност — като някаква Форсайтова сага. Една жена, облечена във власт и имаща достъп до всички секретни лостове, се опитва да ликвидира младия си любовник от Съвета за национална сигурност. Какво знае той — в личен и професионален план — което би могло да разруши кариерата й?

Естествено, никой не си направи труда да предложи улика или доказателство. Всичко беше само кротка и безпочвена спекулация: слухове, догадки и нищо повече. За съжаление американският Конгрес обработва бързо единствено слуховете и догадките.

Колкото повече се разгаряше скандалът, толкова по-изолирана се чувстваше Бийчъм от Сената, в който беше преминала по-голямата част от съзнателния й живот. Вашингтон й обърна гръб така, както кучето зарязва сдъвканата обувка в антрето. Членовете на Комисията по разузнаването, с които беше работила години, отказваха да разговарят с репортерите, по простата причина че можеше да им се наложи да я защитят. Вездесъщата Комисия по етика потъна зад закрити врати, опитвайки се да потули традиционната си неприязън да разследва собствените си морални проблеми и готовността, с която винаги е изпълнявала разпорежданията на президента от собствената си партия. В Сената няма прецедент на толкова сериозно обвинение, обяви председателят републиканец. До този момент нито един негов член не е бил обвиняван в извършването на тежко престъпление.

Обикновените хора бяха смаяни. В техните очи Бийчъм беше изтънчена жена със спокоен характер и изтънчени маниери. Но в момента, в който медиите повдигнаха капака на гърнето, избирателите се нахвърлиха върху съдържанието му с хъса на тълпа, готова да линчува.

Едно-единствено нещо в тази лудница озадачи Бийчъм. Това беше мълчанието на Марселъс Парсънс. Човекът, който публично обяви несъгласието си с нейната политика, а също така и намеренията си да й попречи да стигне до президентската надпревара. Човекът, който преди време я помоли да подкрепи проектозакон за военно финансиране, който щеше да облагодетелства щата Монтана, а след това открито я обвини в двуличие и задкулисно съглашателство със сенатори от собствената си партия, гласували против същия закон.

Парсънс многократно беше показвал, че не се свени да рита падналите, но въпреки това сега мълчеше пред медиите.

— Просто не зная как да нарека подобно нещо, Бетси — промърмори той при първата им среща след официалното обвинение, съумявайки да придаде на гласа си някаква нотка на съчувствие. — Но за да бъда честен спрямо останалите членове на Комисията, аз съм длъжен да те попитам дали продължаваш да се чувстваш морално компетентна да изпълняваш задълженията си… Искам да кажа, че работим по някои доста чувствителни теми и част от членовете на Комисията вече си задават въпроса дали това… това положение няма да се отрази на преценките ти…