— Г-готово! — изкрещя Марти. — За в-всеки случай з-застанете зад мен!
Беше се настанил на малка седалка от надупчени алуминиеви тръби, прикрепена към лявата част на кабината в симулатора на хеликоптер МД 530. На тавана се въртеше огромен промишлен вентилатор с перки от по метър и двадесет, който симулираше витлото. Цялата конструкция подскачаше и вибрираше на два метра от пода и създаваше илюзията, че през покрива е проникнал малък щурмови вертолет, който превръща в ад всичко около себе си.
— Симулираме 15-метров вихър в урбанистични условия при страничен вятър от 10 възела в час с тенденция на завихряне около сградите в посока надолу — изкрещя доктор Пруст, опитвайки се да надвие шума. — Не се наблюдава наземен ефект, а само крайно неблагоприятни условия за летене. Възможно най-лош сценарий за снайпериста…
Патерсън добре знаеше, че симулираният хеликоптерен полет на Марти няма почти нищо общо със снайперите. В спецификациите по договора се споменаваше за близък контакт и пренос от разстояние на „звукова пътека“, която е в състояние да причини „дисруптивна симпатетична вибрация в биоорганичните тъкани“… И макар че параметрите на проекта бяха описани с термини като „модулация на синусовите вълни“, „композитни честотни реакции“, мегахерци и вортекс-децибели, дори на непредубедения слушател ставаше ясно, че някой (в подобни договори поръчителят винаги е анонимен) е наел „Невю“ да създаде практическо средство за ликвидиране на хора чрез звукови заряди.
Както често става във физиката, теоретическите постановки са далеч по-лесни от практическата им реализация. Екипът по работния проект сравнително лесно натовари на хеликоптер електрическото захранване и усилвателите с нужната мощност, но постигането на същия ефект с нещо толкова малко като клетъчния телефон (каквито бяха изискванията на договора) се оказа дяволски трудна работа. И именно тук доктор Пруст изяви своята гениалност, намирайки начин да комбинира миниатюрната, но мощна батерия с високотехнологичния капацитатор и магнезиево керамичния честотен генератор, или високоговорител. Лабораторните тестове показаха, че устройството действа с опустошителна ефикасност.
— Ако насочите вниманието си към екрана, ще разбере за какво става въпрос — обади се английската специалистка. — Две цели от мъжки пол се придвижват отляво надясно по някакъв покрив. Единият носи стандартен клетъчен телефон с джипиес предавател и галваничен спусък за отговор. Другият е оборудван с новия телефон „Куантис“ на компанията „Бордърс Атлантик“, на който е монтиран нашият пакет „Хиперсоник Саунд“.
Патерсън направи опит да се концентрира върху компютърната симулация, докато Марти продължаваше да се друса нагоре-надолу във фалшивата хеликоптерна кабина, все още облечен в хирургическите доспехи и без да сваля гумените си ръкавици. Дългата му сплъстена коса яростно подскачаше.
— Според този сценарий, телефоните са доставени от хората, които преговарят за освобождението на заложниците — продължи д-р Пруст. — Първият от мъжете, когото виждате, ще използва своя „Куантис“, за да се свърже с полицията; другият ще изключи телефона си и ще го държи в джоба.
— Но това няма значение, нали? — попита Патерсън. Спецификациите към договора изискваха в телефоните да има „спящо“ устройство, което позволява разпознаване на мишената до метър разстояние, включително при изключен телефон.
— Точно така — кимна Пруст. — С помощта на позиционираната в космическото пространство телеметрична система ние ще можем да установим дали телефонът е на разположение на законния си приносител, дори когато самият апарат е изключен.
— Г-глей това!
Марти натисна някакво копче и включи прожекционния апарат, който започна да излъчва предварително записани филмови сцени върху синия екран в дъното с размери четири на четири метра. Подчинен на сложен софтуер и високоскоростен компютърен сървър, този сценарий се развиваше по правилата на елементарната логика. За страничния зрител на екрана течеше обикновен филм, но на практика това беше нещо като видеоигра, програмирана да разчита реакциите на Марти и да му предлага максимално допустимо разнообразие.
— Б-браво-3 до Ц-център! Засякох целта! М-моля з-за з-зелена светлина!
— Откъде по дяволите е усвоил този речник? — смаяно вдигна вежди Патерсън. Нищо в досието на Марти не предполагаше познания за секретните операции. Единственият му контакт с полицията беше осъществен в деня, в който бяха арестували съквартиранта му за незаконното отглеждане на канабис в експериментална оранжерия на Калифорнийската политехника.
Читать дальше