Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Без да мисли повече, той сграбчи Хектор за яката и го изправи на крака, после го тласна към дупката на мястото на вратата, пробита от атаката на „Голф“.

Вътре, само на метър от входа, лежаха два трупа. Единият нямаше лице, а от ужасната рана на мястото му се пулеше едно по чудо оцеляло око. Джеръми побутна пленника си напред, към слабата светлина на вътрешните помещения.

— La Muchacha? — изкрещя заплашително той на разваления си испански. — Къде е момичето?

— Vamonos! — викна в отговор ужасеният Хектор, дърпайки се като луд. — Вън, вън!…

Джеръми заби коляно в пероналния му нерв — малко над и встрани от коляното.

— Заведи ме при шибаното момиче!

Хектор политна напред, смаян от неочакваната болка в десния крак и разразилата се изневиделица буря над тайната квартира на мачетеросите. Заслепяващи и зашеметяващи гранати, стрелба с автоматично оръжие. Отблясъци от стрелбата се появяваха в прозорците с педантична последователност, маркирайки настъплението на командосите от ООЗ към скривалището със заложницата.

— Не мърдай! — изрева някой сред невъобразимата бъркотия. Джеръми се обърна, но заедно с Хектор, използвайки го като жив щит. На ъгъла се беше изправил Дейв Шелънбай и се прицелваше в тях. По лицето му пробягваха зловещи оранжеви отблясъци.

— Аз съм, Уолър! — изкрещя извън себе си Джеръми и за всеки случай вдигна оръжието над главата си. Щурмоваците често се концентрираха единствено върху оръжието, без да обръщат достатъчно внимание на приносителя му. — Тоя тип ще ни заведе при момичето!

Шелънбай примигна в знак, че го е познал, после насочи пушката си към Хектор и тръгна към тях. Полускрит сред дим и експлозии, той приличаше на зловещ демон.

— Къде е тя? — извика.

Джеръми си даде сметка, че е без бронежилетка и носи само снайперисткото маскировъчно наметало. Лицето му беше намацано. Все едно че бе гол…

— Къде е тя?

Хектор го гледаше с широко отворени очи и мълчеше.

Шелънбай заби дулото на пушката си между очите му и опипа спусъка.

— Мамка ти!

— Долу! — изломоти латиноамериканецът и лицето му се разкриви от ужас. — В мазето!

Пръстът му сочеше надясно, към коридора за кухнята. Джеръми се стрелна натам с такава скорост, че Хектор нямаше време дори да започне молитвата си. Шелънбай освети помещението с прожектора, монтиран над дулото му. Никакви врати, никакви стълби.

— Къде? — изръмжа той. Хектор посочи към килима и Джеръми бързо го изрита в единия ъгъл на стаята. Отдолу се показа дървен капак. Първата вълна на атаката беше минала право над него.

— Взриви го! — заповяда Шелънбай, стъпи върху ръкохватката и подхвърли на Джеръми диверсионна граната „Енсайн-Бикфорд“. При експлозията й се излъчваше блясък, равностоен на един милион свещи, а грохотът достигаше 180 децибела.

— Не, не! — изкрещя Хектор и яростно поклати глава: — Бензин!

Нямаха време за никакви планове. Ако похитителите още не са убили момичето, можеха да го сторят всеки момент. Джеръми се огледа с надеждата да открие нещо, което да им спечели малко време — мръсни чинии, празни бирени бутилки, някакви продукти. На лавицата над газовата печка лежеше двукилограмов пакет с брашно за тортили и той изтича да го свали.

— На три… — промърмори той, кимайки към капака. Шелънбай нямаше време за обяснения. В момента, в който капакът бъдеше вдигнат, той щеше да се спусне в подземието, независимо от намеренията на Джеръми по отношение на брашното.

— Едно… Две…

Хектор видя своя шанс, обърна се и хукна към вратата. Джеръми дори не го забеляза.

— Три!

Шелънбай рязко вдигна капака и светкавично отскочи назад. И съвсем навреме, тъй като от тъмната вътрешност на подземието екнаха дълги автоматични откоси. Джеръми промуши пакета с брашно в дупката, оставяйки куршумите да го пробият. Над стръмната дървена стълба се появи облак ситна бяла прах.

Отдолу екна вик на ужас. Мачетерото беше решил, че го обгазяват, и пръстът му механично отпусна спусъка. Това продължи само стотна от секундата, но бе предостатъчно за Джеръми и Шелънбай, които тикнаха дулата си в тъмната дупка и включиха прожекторите. Събитията се развиха с такава бързина, че никой от двамата не успя да улови ясно картината, която се разкри пред очите им — мътно проблясващо дуло на автомат, панически разкривено лице на мургав терорист, натежал от брашното въздух и неясни отблясъци навсякъде…

— Поп-поп! — „Двойната порция“ на Джеръми улучи терориста между очите. Миг по-късно задната част на главата му буквално експлодира.