Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Пет секунди…

Тялото му се стрелна сред тропическата растителност. Някакъв клон закачи маскировъчното му кепе и оголи сплъстената от пот коса и част от силно почерненото му лице.

Вдигна пушката в момента, в който прекоси малката полянка, без да намалява скоростта на придвижването си. Витлата на хеликоптера зад гърба му режеха въздуха с характерно свистене.

— Четири…

Екипът „Голф“ изскочи до стената на къщата и тръгна покрай нея. Водещият щурмовак извади граната от сака с експлозиви и приклекна до вратата.

Къде изчезна, по дяволите, извика безгласно Джеръми в момента, в който най-сетне приближи основната сграда. Оттук всичко изглеждаше различно. Канавките бяха задръстени, фасадната боя беше полуизронена, големи части от сградата вече бяха оголени. Козите го гледаха втренчено, а челюстите им продължаваха ритмичната си работа.

Побърза да се шмугне зад огромното туловище на банановото дърво, просто защото друго укритие нямаше.

— Три…

Направи върховни усилия да успокои дишането си и да овладее ритъма на сърцето си. Облегна се на дървото и направи опит да открие отражението на Хектор в някой от близките прозорци. После го видя. Постовият беше на една ръка разстояние вдясно от него, приклекнал зад един храст и долепил буза до приклада на автомата си. Без да помисли дори за секунда, Джеръми се наведе напред и заби дулото на своята MP-5 в изпотения врат на Хектор.

— Две…

— No mas! — дрезгаво прошепна той. — No mas!

Хектор замръзна на мястото си.

В следващия миг хеликоптерите с рев прелетяха над главите им и нападението започна. От туловищата им се плъзнаха черните змии на щурмовите въжета, които изчезнаха във вихрушката от бирени кутии, палмови листа, пясък, камъчета и кози изпражнения — изобщо всичко, което не притежаваше достатъчно собствена маса, за да се противопостави на могъщите витла.

Джеръми беше трениран да се осланя единствено на оръжието, но вниманието му неволно беше привлечено от очите на Хектор, които пламтяха като пънове в огнище. Нямаше желание да го застреля, но от тази дистанция не би могъл да има време за други решения.

БУУУМ!

Гранатата на „Голф“ превърна в отломки солидния френски портал, през който се влизаше в плантаторската къща. Екипът на Девлин изчезна в дупката за по-малко от секунда. Джеръми политна назад от взривната вълна, а изненаданият Хектор се просна по очи на земята. Той обаче не изгуби самообладание и моментално протегна ръка към автомата си сред облаците прах, но Джеръми побърза да го изрита встрани. Мачетерото смени посоката и със светкавично движение извади някаква черна кутийка от джоба на ризата си. В тъмнината проблесна червена мигаща лампичка.

Какво е това, по дяволите?!

Зад гърба му избухна истинското сражение. Нощта беше прогонена от експлозиите на заслепяващи гранати, автоматични откоси и уплашени женски писъци. Мъжете крещяха на английски и на местното наречие — някаква пуерториканска разновидност на испанския. Пръскаха се стъкла, автоматичната стрелба се усили. Джеръми беше разтърсен от това неподлежащо на контрол насилие. Ситуацията нямаше нищо общо с упражненията по стрелба, главно защото мишените тук отвръщаха на огъня.

— Не мърдай! — просъска той и заби дулото на пушката си в лицето на Хектор. Ужасеният пуерториканец изпусна кутийката.

Съзнанието на Джеръми продължаваше да търси пътищата, които биха го отвели до малката заложница, но и мигащата червена светлина на земята изискваше внимание. Хектор също я гледаше, а на лицето му се беше изписал ужас.

— Como esta? — изрева извън себе си Джеръми. — Какво е това?! — наведе се и взе в ръка малката кутийка, която приличаше на дистанционно за гаражна врата.

Хектор скочи на крака и понечи да хукне, но Джеръми ловко го препъна и той се строполи на земята. После заби коляно в гърлото му, навря кутийката под носа му и заплашително попита: — Какво е това?

— Бензин, бензин! — изгъргори Хектор. — Бум!

Сиянието на взривените във вътрешността на къщата заслепяващи гранати сякаш му помогна да се ориентира. Би трябвало да се досети за подобна възможност. Бензинът е евтин, но от него могат да се направят най-добрите запалителни бомби, ако не се броят термалните. А в момента ООЗ си пробиваше път с бой, за да се добере до един гигантски коктейл „Молотов“!

— Сиера три на ТОЦ! — изкрещя в микрофона си той, но все едно че беше се изплюл в окото на урагана. Гласът му потъна в грохота на сражението.