Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Не, не… Току-що дойдох… — Сенаторът от Монтана смутено се изправи и замалко не събори една издължена китайска ваза от династията Мин. — Всъщност, не бих казал, че съм ви чакал… Този ваш асистент е истинско чудо на организацията…

Траск наистина беше положил огромни усилия тази среща да остане незабелязана, уреждайки с изключителна находчивост отбиването на Парсънс в този апартамент, като се възползва от пролука между участието му в някакво предизборно събрание на Републиканската партия и посещение на любезност в резиденцията на италианския посланик. Сенатор Бийчъм беше отворила фронт срещу инициативата „Куантис“ и това беше известно на всеки репортер в града. Но нито Мичъл, нито Парсънс изгаряха от желание да й дадат допълнителни козове и затова бяха твърдо решени да бъдат крайно внимателни.

— Какво ще пиете? — попита Мичъл, въвеждайки госта си в основния салон. После се насочи към добре заредения бар и взе в ръце бутилка 33-годишен бърбън.

— Няма значение — опита непринуден тон Парсънс. — Това, което държите, ми изглежда добре… — Но в присъствието на Мичъл свободното поведение просто не му се удаваше.

— Знаете ли — замечтано промълви Мичъл, докато наливаше кехлибарената течност в чашите. — Току-що вечерях с една невероятна жена, която възнамерявам да назнача за шеф на международния маркетинг на проекта „Куантис“… Трябва да ви кажа, че е страшно умна, способна и… много мотивирана.

— Качествата, които търся у моите сътрудници — кимна с усмивка Парсънс, пое питието и леко го разклати. Изведнъж му се стори, че двамата най-сетне са открили нещо общо. — Към тях бих прибавил малко, стегнато задниче и умението да си държи устата затворена…

Мичъл се намръщи на многозначителния смях на госта си.

— Аз наемам единствено заради компетентността, Марселъс! — троснато рече той. — Чарът на тази жена е стока, която ще ни бъде от полза на близкоизточните и азиатските пазари. Нищо повече!

Някои експерти са на мнение, че президентът на голяма корпорация не бива да вечеря в компанията на кадрите си от средно ниво — особено когато те са представители на другия пол. Но този съвет беше неприложим по отношение на Джордън Мичъл, просто защото малцина го познаваха. Именно те знаеха, че е почти фанатично привързан към детайлите и никога не се доверява на подчинените си. Той искаше да е сто процента убеден, че Сирад става за работата. Физическото привличане не беше нищо повече от любопитство.

— Разбира се — изчурулика Парсънс. — Аз просто исках да кажа, че…

— Какво имате за мен? — прекъсна го Мичъл и се отпусна на един френски диван.

— Какво имам ли? Ами… О, да… Разговарях с ръководството и постигнахме яснота относно инициативата „Куантис“. Тя няма да бъде внесена в пленарна зала, няма да стане обект на някоя добронамерена резолюция, нито пък на забрана. Що се отнася до Сената, тя просто не съществува…

— Това е добре — усмихна се доволно Мичъл. — Защото освен че съм капиталист, аз съм и патриот, сенаторе. Твърд и безкомпромисен патриот…

Парсънс се залюля на токчетата на своите каубойски ботуши „Лукезе“, огледа се и седна на стол срещу домакина си.

— Напълно съм съгласен — промърмори той и отпи глътка бърбън. — А що се отнася до строителството на двата завода, аз се свързах с Комисията по…

На вратата се почука и сенаторът млъкна.

— Продължавайте — подкани го Мичъл и направи знак на Траск да влезе.

— Имам приближени юристи от Финансовата комисия, които се заеха да търсят данъчни облекчения. Законодателството на Монтана по принцип предлага серия от щедри инициативи в тази насока, които без съмнение ще ви бъдат полезни на всички етапи от строителството.

— А Комисията по разузнаването? — попита Траск. — Бийчъм няма да се предаде без бой.

— Наистина няма. На практика се опитва да свърже нещата с „Матрица 1016“. А доколкото съм осведомен, в нея се говори за плановете на някаква клетка на „Ал Кайда“ да проникне във Федералния…

— Знам какво пише в „Матрица 1016“ — прекъсна го Мичъл. — Въпросът е дали тя разполага с достатъчно аргументи срещу нас?

— Не — поклати глава Парсънс. — Освен това си има достатъчно лични проблеми.

— Какви проблеми? — попита Мичъл, преструвайки се, че не знае. Но Парсънс не оцени по достойнство опитите му да се прави на актьор.

— Доколкото съм осведомен, тази история в банята й изобщо не се е развила така, както си мислят хората — започна той. — В къщата й са открити улики, които я свързват с изчезването на един мъж, станало точно по времето на предполагаемото нападение срещу нея. Юрист от Съвета за национална сигурност.