Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Въоръжен обект на трети прозорец! — напрегнато прошепна Хесус. — Изглежда държи АК.

Джеръми погледна през уреда и потвърди констатацията на партньора си. На третия прозорец на втория етаж вляво се очерта фигурата на боец с автомат в ръце.

— Китайски, модел СКС — уточни той. — Личи си по приклада. Терористът се обърна с лице към него, но той знаеше, че това е обикновено съвпадение. Двамата с Хесус се бяха окопали в коренищата по наистина съвършен начин, абсолютно невидими за външния свят.

Хвана в кръстчето на мерника челото на бандита, след което безгласно отчете данните, с които разполагаше: влажност 95%, ъгъл на отклонение 2 градуса; вятър нула-пет километра в час, идващ южно от обекта. Никакъв съществен риск за отклонение на куршума, никакви разсейващи погледи, никакви причини за неточен изстрел…

— Сиера три на ТОЦ — включи радиостанцията си той. — Втори въоръжен мъж вътре в обекта… — Замълча, за да му потърси кодово име. Човекът много приличаше на детектива от популярен телевизионен сериал. — Нека го наречем „Сипович“…

Едно светлозелено гущерче геко пъргаво пробяга успоредно с дулото на пушката му.

— Тоя ли предпочиташ, или Хектор? — попита Хесус. За него беше без значение.

— Хектор — отвърна Джеръми, нагласи крачетата на стойката си между два корена и залепи буза за приклада. Дулото потрепна за миг, после се закова върху фигурата на споменатия боец.

— Сиера три на ТОЦ — прошепна в микрофончето той. — Давайте плувците.

Още преди да поръчат основното ястие, Мичъл беше наясно, че е намерил човека, който му трябва. Жената срещу него привличаше вниманието на околните с грациозната лекота, с която кожата й попиваше меката светлина на свещите. В хода на един, общо взето, обикновен трапезен разговор тя беше успяла да вдъхне енергията си на цялото помещение, при това, без да каже нито една дума на достатъчно висок глас, за да бъде чута от друг, освен от шефа си.

Мичъл изпитваше наслада от подобна красота. Сирад притежаваше непринуденото очарование, което излъчваха единствено рокзвездите и модните дизайнери.

— Признавам, че ме заинтригувахте — промърмори той и допълни чашата й. — Никога ли не сте се омъжвали?

Сирад дори не трепна. Тази вечеря нямаше за цел да обсъжда сексистки теми, стъклени тавани или погрешни назначения. Тя беше организирана така, че да им донесе взаимна полза. Тя желаеше участие в проекта „Куантис“, а той имаше нужда от таланта й. Майната им на брошурите за справедливи отношения с работодателите, майната им на оплакванията от шовинистичното отношение на Джордън Мичъл! Такива са правилата на бизнеса и толкоз!

— Аз съм извънредно независима жена — отвърна на въпроса му тя.

Мичъл кимна, опитвайки се да не изглежда прекалено любопитен. По кожата й продължаваха да танцуват отблясъци от пламъка на свещите.

— Това ли е причината да подадете молба за длъжността в проекта „Куантис“?

— Не. Подадох молбата, защото този проект предлага невероятни възможности. Доколкото съм информирана, системата ССТ ще направи революция в областта на персоналните комуникации. И аз нямам нищо против да напусна Атланта за година-две, ако така навляза в този бизнес…

— Но иначе предпочитате да живеете в Атланта? — попита той, опитвайки се да прозвучи заинтригувано. Не му се случваше често да си губи мисълта, но тази жена очевидно влияеше на всичките му сетива. — Вероятно знаете, че ще се наложи да се преместите в Ню Йорк, нали? Очакваме да излезем на пазара до края на август, което означава многобройни командировки до Риад още преди евентуалното ви преместване…

— Атланта е хубав град — отвърна Сирад. — Но не е моят дом. Готова съм за промяна.

Мичъл свали ръцете си в скута, за да позволи на келнера да сервира ордьоврите, но едновременно с това натисна копчето на пейджъра си. Това беше сигнал за Траск, че е видял достатъчно. Жената беше страшно привлекателна, но въпреки това не би могъл да я гледа как яде. Вероятно дъвче бавно и старателно, напълно безшумно и със затворена уста — все неща, които ненавиждаше от дете. Присъствието на масата на баща му означаваше непрекъснато битка с ироничните забележки за маниерите и етикета. За Мичъл храненето беше много интимна дейност, по-интимна дори от секса.

Мобилният му телефон издаде мелодичен звън.

— Моля да ме извините — рече той и натисна копчето. — Нали ти казах да не ме безпокоиш по никакъв повод!… Така ли? Ами в такъв случай… Да, предай му, че ще бъда там след… — Погледна ръчния си часовник, класически „Ролекс Принс“ с пулсиращи стрелки, който моментално направи впечатление на Сирад. Беше виждала този модел, но никога изработен от бяло злато. — Да речем след двадесетина минути…