Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Всичко е наред — отговори с усмивка Сирад, намествайки се по-удобно върху стола. Той беше облечен в двуредно сако от кашмир, носеше обувки „Джон Лоб“, а от лицето му лъхаше едва доловим аромат на лавандула. — Благодаря за любезната ви покана…

— Удоволствието е изцяло мое, госпожице Мално — кимна той и отвори листа с вината. Изправени на крачка зад него, главният келнер и помощникът му го гледаха с трепетно очакване. Изборът му беше бърз и категоричен — бутилка „Батар — Монтраше“, и постави началото на трескава дейност от страна на персонала.

— Разбрах, че вършите добра работа за компанията ни в Атланта — облегна се на лакти Джордън Мичъл и впери настоятелен поглед в лицето й. — Разкажете ми малко повече за себе си…

Сиво-сините му очи излъчваха някаква скрита заплаха.

— Как да ви кажа… — проточи Сирад. — Вероятно знаете, че наблюдавам операциите в района на…

— Не, не — вдигна ръка той. — Искам да чуя нещо за Сирад Мално. Научих, че в продължение на година след дипломирането си вие сте пътували из Индия и Непал, а накрая сте изкачили и Еверест. Намирам това за страхотно…

Направи опит да отгатне аромата й. Не беше парфюм, а именно аромат — лек и едва доловим, най-близо до люляка. Излъчваше се от онова място на тялото й, където очертанията на бюста потъваха под дрехата.

— Израснала съм най-вече в Нови Орлеан, татко беше професор. Още като малко момиченце съм ходила в пустинната низина по крайбрежието на Мъртво море, заедно с родителите си. А по-късно реших, че след като съм била на най-ниската точка на земята, нищо не ми пречи да се изкача и на най-високата…

— Но практически не сте се изкачили, нали?

— Родена съм в Луизиана, господин Мичъл. Нямах никаква представа от алпинизъм…

— От което следва, че имате способността да се учите — рече той, след като опита и одобри с леко кимане на глава виното, което главният келнер почтително сипа в чашата му.

— Прекрасно — той не отдели поглед от лицето й. Не стана ясно дали имаше предвид виното. Беше убеден, че срещу него седи жена от един рядко срещан тип — по-малко заинтересована от демонстрацията на красотата си, повече склонна да я използва като оръжие. На ушите й се поклащаха обеци с черни перли, на шията й проблясваше плътно прилепнало колие от платина, от което висеше самотно медальонче. На подобно бижу се бе натъкнал само преди седмица в един от бутиците „Хари Уинстън“ и се беше спрял да му се полюбува. Впечатляващо, рече си той. Но едновременно с това и малко повече, отколкото тази жена можеше да си позволи…

— Да пием за все още непокорените върхове — предложи тост Мичъл.

Сирад мълчаливо вдигна чашата си, повтаряйки неговите движения.

— Наздраве — кимна тя, помълча още малко, после леко сви рамене: — Е, човек винаги е принуден да остави нещо за по-късно…

— XP-28 търси ТОЦ!

Джеръми се наведе над окуляра на мощния уред за наблюдение и засичане на позиция „Бърис“, който осигуряваше 40-кратно увеличение, после отпусна бутона на радиостанцията си, по която бе поискал връзка с Тактико-оперативния център. Въздухът наоколо беше тежък и лепкав, като вълнен пуловер, натопен в мармалад. Звездното сияние предлагаше светлина в рамките на 7 процента. Което си беше само разновидност на непрогледния мрак.

— ТОЦ слуша — отговори мекият и приятен тембър на диспечерната в Сан Хуан, прозвучал в миниатюрния репродуктор в ухото му.

— Сиера три засече целта — прошепна той. Съкращението означаваше „снайперистка позиция №3“. — Маркирайте координатите ни както следва: сто двадесет и седем метра от червено-белия ъгъл, заден азимут двеста двадесет и пет градуса.

Предпазливо надникна иззад огромното листо на магнолията, която бе избрал за прикритие. От порутената плантаторска къща го делеше една просторна поляна. Светеха два от френските прозореца на втория етаж. Предната част на фасадата беше обточена с дълга каменна балюстрада, а над нея бяха спалните със старовремски прозорци с еркери.

Зад ъгъла се прикриваше нисък мъж с гъста брада, който нервно пушеше цигара. На няколко метра вляво имаше малък обор за животни, в който лениво преживяха две кози. На посипания с чакъл паркинг спокойно се разхождаше магаре.

— Маркировката готова, сиера три — обади се диспечерната. — Фиксирам те на директна наблюдателна позиция спрямо целта, координати двайсет и едно, двайсет и седем…

Листата над главата му прошумоляха от лекия бриз с миризма на море. Наведе се и провери магнитното отклонение на компаса си, просто за да бъде сигурен, че е продиктувал верните координати. Повечето от колегите му снайперисти отдавна използваха новата джипиес апаратура, но той беше израснал в горите на Ню Хампшър и беше развил изключително чувство за ориентация, помагайки си единствено с компаса. Модерните технологии изглеждат много добре в каталозите, но той нямаше вяра на батериите…