Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Прекрасно — рече Дитер. — Самолетът ще ви чака днес следобед, точно в четири. Терминал едно на международното летище в Атланта. Бъдете там, а останалото е наша грижа.

— Да, разбира се — отвърна развълнувано тя, после побърза да се поправи: — Исках да кажа благодаря…

С мъка удържа тържествуващия вик, който напираше в гърдите й. Разбира се, че ще отлети за Вашингтон, за да вечеря с Джордън Мичъл!

— Ауф видерзеен.

— Ауф видерзеен — покорно повтори Сирад.

Изключи телефона и опря брадичка върху загорялата кожа на бедрата си. Първо новините за „Бордърс Атлантик“, а сега и това. Нещата започваха да се подреждат, при това далеч по-добре, отколкото си беше позволявала да мечтае.

— Ауф видерзеен — повтори с усмивка тя, спомнила си колко глупаво изглеждаше германецът по време на представлението в лекарския кабинет. Не беше говорила немски от години.

ООЗ е организиран така, че в случай на нужда да бъде във въздуха най-много четири часа след обявяването на тревога. По тази причина действията след заповедта за разгръщане на антитерористичните единици са изключително бързи. Джеръми помогна да се натоварят инфрачервените оптически мерници в един от микробусите, след което се отправи с максимална бързина на север, към ярко осветената военновъздушна база „Андрюс“, където диспечерите на екипа вече подготвяха двата товарни самолета C-17, определени за изпълнение на задачата. Дотам се придвижи в компанията на новия взводен командир Хесус Смит, който беше седнал зад волана на водещия джип…

— Хесус! — моментално го съзря един от диспечерите. — Ти и твоите хора ще излетите с първата машина! — И той, като повечето момчета в екипа, произнесе името му с прекалено твърдо и натъртено Х.

— Уолър, остани с мен, докато се доберем дотам — заповяда през зъби Смит.

Джеръми беше чувал, че е обичайно командирите да действат в екип с новаците при изпълнението на първата бойна задача, и нямаше нищо против. Преди да постъпи във ФБР, Хесус беше служил в един от щурмовите ескадрони на „Делта Форс“. Беше изпълнявал задачи по всички точки на света — от преките бойни действия в Кувейт и Могадишу до секретните операции в Индонезия, Южна Африка и Ливан, където — според мълвата — улучил терорист на „Хизбула“ от 1300 метра разстояние. В бюрото му, под купчина каталози за различни инструменти, скромно се гушеше медал за храброст „Сребърна звезда“. По принцип не обичаше да говори за миналото си, но всички знаеха за постиженията му. И вероятно по тази причина никой не оспорваше неговите заповеди.

Джеръми се потопи в изпълнението на задачата, изпитвайки дълбоко удовлетворение от първата си мисия. Според кратките първоначални сведения, 17-годишната дъщеря на губернатора на Пуерто Рико била отвлечена от нелегална група борци за независимост, наричащи себе си „мачетерос“. Под заплахата да ликвидират момичето те издигнали конкретни искания и поставили срок за тяхното изпълнение. Преди време същата група нападнала местното бюро на ФБР с леки противотанкови ракети, а малко по-късно атакувала и летището, където успяла да унищожи един изтребител на Националната противовъздушна отбрана с помощта на ръчно изработени експлозиви.

За щастие информаторската мрежа на бюрото в Сан Хуан беше осигурила няколко многообещаващи улики и агентите бързо локализирали предполагаемата тайна квартира на терористите. Тя била обкръжена от екип на Групата за специални операции, но оперативното командване преценило, че силите им са крайно недостатъчни и благоразумно поискало подкрепления.

Броени минути след получаването на сигнала, Центърът за стратегическа оперативна информация започнал да действа. Изпълнителният заместник-директор на ФБР и началник на Подразделението за контратерористични действия осъществил контакт с изпълнителния директор на Подразделението за разузнавателна подкрепа, който от своя страна се свързал със специалния агент, който ръководи Групата за реагиране при опасни инциденти в Куонтико, и му заповядал пълна бойна готовност. Двадесет минути по-късно, в 1:37 източно време и деветнадесет часа след отвличането на момичето, във въздуха се вдигнаха 220 експерти по тактика, водене на преговори и логистика.

Джеръми Уолър беше сред тях, отпуснал се странично в брезентовата седалка. Фланелката му все още беше мокра от товаренето на всичко необходимо за операцията — специализирано оборудване, храна, оръжие, амуниции и съответните превозни средства, които трябваше да им стигнат най-малко за седем дни. За пръв път летеше с военен самолет и още не можеше да свикне с мисълта, че това огромно и тежко нещо е в състояние да се отлепи от земята.