Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Кликна върху една графика с надпис „Забранено, но приятно“, която й отвърна с покана за членство и поиска парола. Набра съчетанието APT29F и изчака екранът да се запълни с атрибути за секс с вериги, садо-мазо и фетиши — всичко от гумените фантазии до уредите със сърцевина от закалена стомана.

Сирад се размърда на стола си, после пренесе курсора върху една особено гротескна фигура с лице на Ханибал Лектър, която беше вдигнала кожен камшик над гол молител с белезници и кучешка топка в уста. Отново кликна два пъти, след което прехвърли фотографията на твърдия си диск.

— Госпожице Мално, обажда се Дитер Планк от Ню Йорк — продължи с поредното съобщение телефонният секретар. — Искам да ви кажа, че молбата ви за позицията в „Куантис“ изглежда изключително обоснована. Много ви моля да се обадите в кабинета ми, ако получите това съобщение преди седем и половина…

Сирад прехвърли фотографията в една десктоп програма. После свали от лавицата до себе си стар музикален диск на Иги Поп и го пъхна в компютъра. Машината забуча, после бързо утихна. Екранът се запълни с безкрайни редици числа. Дигиталната снопово-аналитична технология на програмата направи светкавична дисекция на бинарния компютърен език и превърна безсмислените цифрови редици в блестящи фотографии с размер осем на десет.

Анализаторите наричаха тази разработка стеганография, прикривайки с това сложно псевдонаучно име едно старо колкото света фокусническо умение — а именно да се скрие нещо, което е твърде очевидно, за да бъде забелязано. Казано по-просто, компютърният софтуер позволява да се кодират и изпращат текстови съобщения с помощта на дигиталната фотография — в случая, обикновени порноснимки. Докато Джордън Мичъл не пуснеше на пазара своята нова ССТ технология, стеганографията щеше да продължи да изпълнява ролята на високотехнологичната версия на лимоновия сок и симпатичното мастило…

Сирад натисна клавишите Ctrl+F7 и екранът изведнъж се опразни. В следващия момент върху него се изписа кратко послание: Имате разрешение за вечеря с Хамид в понеделник. Този месец са извършени периферни трансакции от името на „Бордърс Атлантик“ за 7,2 милиарда долара. Време е за действие. Нека обядваме заедно. Хох.

Усмихна се на съобщението и натисна Esc. Екранът се върна на порносайта, изтривайки съобщението завинаги. Сирад извади диска и го върна на лавицата.

— Седем милиарда и двеста милиона? — прошепна смаяно тя. — Предполагам, че това си струва един обяд…

С тези думи тя стана и опразни хладилника от оскъдното му съдържание: еднолитрова бутилка минерална вода „Пелегрино“. После взе безжичния телефон и седна с кръстосани крака на пода в средата на стаята.

— Да, Сирад Мално търси господин Планк — потвърди в слушалката тя, после зае позиция Лхан и започна да разтяга. Запази мълчание за известно време, гладките мускули в задната част на краката й бавно започнаха да се отпускат. После кимна с глава, познала гласа на Дитер.

— Здравейте, Сирад, как сте? — попита той.

— Добре, благодаря. — Направи опит да прозвучи спокойно, въпреки че сърцето й бясно биеше. Зад това назначение в проекта „Куантис“ се криеше нещо много по-голямо от обикновен чек. — Високо ценя предложението ви. Благодарение на вас първото ми пътуване до Ню Йорк мина чудесно.

— Много мило, че го казвате — отвърна той, замълча за миг, после продължи: — Всъщност искам да се извиня, че ви се обаждам твърде късно. Господин Мичъл решава лично за всяко назначение в чужбина, а поради липса на пролуки в натоварената му програма, аз просто не успях да го хвана. Но въпреки това той би желал да се срещне с вас. Надявах се да уредим една делова вечеря… Тази вечер, във Вашингтон.

— Тази вечер ли? — учуди се Сирад. В момента наближаваше обяд, а тя силно се беше надявала, че ще може да разполага с почивните си дни. — Да, разбира се… Стига да успея да хвана някой самолет…

— О, не се безпокойте за това, госпожице Мално — засмя се Дитер. — Ще ви превозим с един от самолетите на компанията. Звъннах да проверя дали нямате други планове…

— Не, напълно свободна съм — отвърна тя, а след това със свито сърце се запита как ли ще успее да подготви за понеделник онези проекти за Маями. После на лицето й изплува усмивка. Отлично знаеше, че Дитер ръководи огромния и добре организиран отдел по сигурността на корпорацията. Освен това беше издържала теста с детектора на лъжата. В противен случай нямаше да я търсят.