Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Нямам нищо против да започна пръв — обади се операторът на полиграфа и механично опипа очилата си. — Моите графики са добри — както аналоговите разпечатки, така и електронният резултат. Предизвиках я в три области, за да проверя как реагира на различни обвинения, но тя дори не трепна. Мога да кажа, че ако тази жена не е говорила истината, значи е най-голямата измамница, която съм срещал…

Той се облегна назад и скръсти ръце, сякаш предизвикваше останалите да му възразят.

Анализаторът на гласовия стрес плъзна молива по записките си и вдигна глава.

— Вие сте умен и съобразителен човек, господин Мичъл — започна той. — Не ви обвинявам за решението да отидете отвъд традиционните тестове с полиграф, за да потърсите сигурното решение.

Мъжът с окосмените кокалчета му хвърли поглед, в който личеше дълбоко отвращение.

— Събрали сме се тук да дефинираме това решение, а не да обсъждаме личните си качества в изследователската област — побърза да се намеси Мичъл. Ако неговите служители се държаха по този начин един с друг, той със сигурност щеше да им наложи тежки наказания. — Кажете дали тази жена говори истината, или се е опитала да ни заблуди…

— Анализът на гласовия стрес не открива отклонения от нормата — отговори доктор Шилинг. — Гласът й демонстрира вибрации, които следва да се очакват от жена с нейната подготовка и образование, която говори истината. На базата на това можем да заключим, че тя прави разлика между добро и зло. При лъжа положително щяхме да сме свидетели на доста по-силна осцилация.

Мичъл се обърна към експерта по невролингвистика — малко известен алхимичен процес, при който истинността на казаното се проверява чрез движението на очите и лицевите мимики.

— А вие, Катрин? Видяхте ли истината в очите на тази жена?

— Истината ли? — отговори с въпрос дребната ерудирана жена с бледо лице и къса, леко посивяла коса, размърда се на мястото си и посочи телевизионния монитор. — Не мога да кажа за истината, господин Мичъл. Знам само, че тази жена със сигурност вярва в това, което говори. Вижте тук…

Насочи дистанционното управление към широкоекранния апарат и натисна бутона „плей“. На екрана изплува лицето на Сирад в близък план, заснето по време на теста с полиграфа.

— Невролингвистичната програма е фокусиран върху незабележимите промени в движението на очните ябълки, пряко свързани с когнитивната функция. Човек е склонен да обърне взор навътре, към онзи мозъчен център, който отговаря за отделните функции. А поради факта, че спомените се формират в лявото мозъчно полукълбо, при всеки опит да си спомним нещо, ние поглеждаме в него… Ще ви дам пример с един конкретен въпрос, който й се задава по време на теста. Когато операторът я пита дали моминското име на майка й е Хоторн, ясно се вижда как очите й поглеждат нагоре и наляво.

Мичъл насочи поглед към екрана, преструвайки се, че проявява интерес към разясненията на слабичката жена.

— А сега, след въпроса дали е израснала в Луизиана, тя отново поглежда нагоре и наляво. Виждате ли?

Присъстващите търпеливо слушаха. При подобни случаи всеки от експертите възприемаше спецификата на колегите си като шаманство, а обясненията им — като заклинанията на циганка гледачка. Едно допълнително мнение и нищо повече.

— Това е мястото, на което открива спомените си. Наричат се невросимпатетични спомени. Човек се обръща към мозъчния център, който възстановява отдавна случили се събития или стари спомени. Но когато създава фикция, той използва друг център — онзи, който подпомага творческите процеси. Определим ли веднъж базата на неизмамното поведение с помощта на конкретните тестови въпроси, ние можем да измерим диференциацията и да екстраполираме измамата, тоест лъжата…

— Добре, но откъде знаете, че тя не лъже за абсолютно всичко? — попита Мичъл. — Как можете да разберете дали не си е изградила един напълно фалшив живот? Може би всичко е лъжа, включително и базата…

— Вижте това — отвърна жената и върна лентата. — Преди интервюто, още при сядането, вашият оператор я пита дали е спала добре. Тя отговаря положително.

Видеото спря и отново показа в едър план лицето на Сирад. Тя гледаше надолу и надясно — точно в противоположната посока на това, което беше демонстрирала в момента на спомена.

— Гледа в друга посока — моментално го забеляза Мичъл. — Но защо би излъгала, че е спала добре?

— Аз не съм в бизнеса с въпросите, господин Мичъл. От доклада на скритото наблюдение става ясно, че въпросната дама е напуснала стаята си малко след девет и се е върнала чак в два. През нощта е ставала на два пъти, а в шест е взела душ. Не бих свързала подобно поведение със здрав сън…