Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Пфу! — промърмори тя и избърса потта от челото си. Въздухът беше задушлив и тя за миг си спомни как понякога в детството си буквално не можеше да диша от жега. — Оправете най-сетне климатичната инсталация! — извика тя, без да се обръща конкретно към никого. Това беше просто едно от нещата, за което никога не й оставаше време. Прекалено дълги часове прекарваше в службата.

— Ало… Здравейте, госпожице Мално… Обажда се Роланд от представителството на БМВ в Бъкхед. Исках просто да проверя имате ли някакви въпроси, свързани с новото ви 540… Ако желаете, обадете се в рамките на работното време, когато ви е удобно…

Гласът звучеше така, сякаш принадлежеше на свенлив гимназист, който се чуди как да я покани на среща.

Хвърли ключовете си в плитката керамична купа, поставена в центъра на марковото писалище и набързо прегледа двуседмичната купчина на пощата си. Сметки, юридически документи, балансовият отчет на издателството… Обичайните неща. Повечето пликове се озоваха право в кошчето за боклук, едновременно с края на телефонния запис. Тя смъкна горната част на екипа си за бягане, изрита маратонките и започна да събува овлажнелите от пот шорти. Беше станала рано, но преди обичайния си утринен крос трябваше да довърши един спешен доклад. По тази причина излезе да тича в най-голямата жега.

Грабна една кърпа от банята за гости и се насочи към малкото помещение в съседство с дневната, където върху красива махагонова масичка светеше чисто новият й компютър. Избърса потта от лицето си и се наведе да го включи. Докато машината тихичко зареждаше, очите й с одобрение пробягаха по красивата никелирана кутия. Обичаше материалните неща и страшно много й харесваше да комбинира изящни предмети на изкуството с вещи, които най-често предизвикват всеобщо отвращение. Модернистично платно от Барнех Нюман беше окачено точно над кичозна стъклена купа, триптих от ужасяващо обезобразени тела на Робърт Мапълторп висеше над изключително изящен старинен френски бюфет. Именно контрастът между естетиката и отвращението я караше да комбинира антики с масови стоки. Обичаше острото противопоставяне между удоволствието и болката…

Сирад се протегна, за да прогони напрежението от сухожилията си, след което се отпусна в коженото кресло, дизайн на Алфред Портньоф. Хладната тапицерия й се стори грапава и суха, влизайки в ярък контраст с горещия и застоял въздух в апартамента. Екранът пред нея оживя. Протегна ръка и включи телефонния секретар на възпроизвеждане.

— Здрасти, Сирад — екна жизнерадостен мъжки глас. — Обаждам се да ти кажа, че с нетърпение очаквам да те видя следващата седмица. Надявам се, че си добре… Клик.

Хамид, рече си тя. Най-новият й ухажор беше вицепрезидент на „Бордърс Атлантик“, отговарящ за финансовите подразделения на компанията. Беше по-самоуверен в сравнение с другите мъже около нея, но въпреки това проявяваше известна свенливост. Запозна се с него по време на престоя в Ню Йорк за теста с детектора на лъжата. Нещата се развиха толкова бързо и благоприятно, че той я покани да вечерят в четвъртък, при това тук, в Атланта.

Плъзна мишката си по редицата имейли, изписали се на екрана. Майка й. Шефът й. Съобщение за по-висока оферта от друг участник в търга на Интернет сайта, където си беше харесала някаква стара автоматична писалка. Скоро отново изпита чувството, че се е родила пред компютърния екран. Работата в „Бордърс Атлантик“ й предлагаше твърде малко контакти с живи хора — всичко беше свързано със схеми и чертежи, бази данни, пазарни проучвания и анализи на търговския риск. Имаше чувството, че прекарва дните си в някаква алтернативна реалност, опитвайки се да гради кариера на базата на пиксели, графики и алгоритми.

Плъзна стрелката надолу по списъка с имейли и спря едва когато нещо привлече вниманието й.

Hotbody69@yahoo.com — Авантюрата те очаква.

Пренебрегна предупреждението за опасност от вируси и щракна два пъти върху надписа.

— Здравей, Сирад — продължаваше телефонният секретар. — Виж какво, никак не ми се иска да те безпокоя, но онези проекти за Маями все пак ми трябват. Направи така, че да ги имам още в понеделник сутринта.

Беше прекият й началник, който изобщо не изпитваше неудобство да я безпокои. Напротив — това му носеше безумно удовлетворение.

Остана безучастна пред нашествието на поредния порно сайт, който бързо изпълни екрана с вдигнати палци и предизвикателни реплики на хора, ангажирани в различни варианти на сексуалната игра. Мъже с огромни фалоси се бяха надвесили над жени, които изглеждаха така, сякаш им плащат да бъдат смаяни. Момичета в униформи от католически колежи. Дебели момичета. Кльощави момичета. Педерасти и нещо, което се наричаше „Забранена зона“.