Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Наведе се и извади една тениска от най-долното чекмедже на гардероба. В същия момент жена му излезе от банята и стаята се изпълни с приятния аромат на шампоан.

— Радвам се, че ще отделиш малко време на децата — подхвърли Каролайн, помълча малко, после се обърна да го погледне: — Вестниците съобщават за четирима убити терористи… — Облече дългата бяла хавлия и започна да увива с кърпа мократа си коса. — Кой стреля?

— Две момчета от „Чарли“ — отвърна той. — Албърт Краус и Джими Кийфър… — Влезе в банята и потърси с очи четката си за зъби. — Те поеха голяма част от огъня веднага след като нахлухме…

— Нахлухме? — вдигна вежди Каролайн и включи сешоара си в контакта. — Мислех, че вие сте били навън, в гората…

По телефона той беше максимално лаконичен, а и тя рядко го разпитваше за подробности. Обикновено й стигаше, че не са го ранили.

— Не гора, а джунгла, скъпа. Там има само джунгла…

Изстиска малко паста върху четката си и потърси очите й в огледалото. Разстоянието помежду им беше по-малко от метър, но той изведнъж се почувства на милион километра от нея.

— Аз бях вътре, Каролайн — прошепна. — Стрелях и убих един човек.

Сирад припряно закопча новата блузка от „Катрин Маландрино“, сложи си простите и изчистени диамантени обеци, след което стъпи в елегантните сандали на ситни цветчета, купени от „Джими Чу“ специално за случая. Рядко й се случваше да излиза в четвъртък вечер, но днес случаят беше специален — новият й приятел Хамид Мирхади беше взел самолета за Атланта специално заради нея и тя искаше да изглежда добре.

Запозна се с финансовия директор на „Бордърс Атлантик“ по време на първото си посещение в Ню Йорк, където беше подложена на тест с полиграф. Това стори един общ познат, който ги представи един на друг в асансьора, а след това небрежно подхвърли, че по-късно вечерта неколцина приятели ще се съберат в „Со Хо“ за по едно питие. Сирад успя да удари две мартинита още преди появата на Хамид. После двамата се заговориха и набързо решиха да вечерят заедно. Това доведе до още питиета, последвани от среднощни танци. На този етап нещата приключиха — коректно и съвсем невинно. Но тя го срещна отново във Вашингтон, веднага след вечерята си с Джордън Мичъл. Този път той остана в хотелската й стая до сутринта, а когато си тръгна, Сирад вече беше убедена, че нещата няма да свършат с бегъл флирт.

Хамид беше на същото мнение. Изпрати й цветя още докато чакаше самолета за дома, друг букет я чакаше в апартамента. Отначало направи опит да се държи трезво, но той продължи да се обажда, търсейки я както в офиса, така и у дома, а когато не я откриеше там, набираше мобилния. Всички бяха наясно, че този човек управлява институционален капитал на стойност над 30 милиарда долара, включително пенсионните схеми на хилядите работници и служители на „Бордърс Атлантик“. По тази причина, когато Хамид я потърсеше чрез прекия й началник, тя бързаше да му се обади веднага.

Спокойно, момиче, нали не искаш да го убиеш, рече си тя, докато се въртеше пред огледалото, търсейки някакъв пропуск в облеклото си. Обикновено си слагаше ограничения във времето за прелъстяване. Но Хамид се оказа мъж, който трябваше да бъде отглеждан със специално внимание — особено в светлината на предстоящата промяна в кариерата й. Отношенията от разстояние обикновено създават проблеми, но Мичъл я беше уверил, че новата длъжност ще налага присъствието й в Ню Йорк минимум два пъти месечно. Не беше зле да подскаже на Хамид какво го очаква по време на тези кратки срещи…

Спусна се в подземния гараж, запали колата и подкара към ресторанта. По пътя мислеше за новата си връзка и се усмихваше. Макар и с десет години по-възрастен от нея, Хамид се поддържаше в отлична форма. Фигурата му беше висока и стройна, съвсем като на момче, въпреки че имаше магистърска степен по бизнесадминистрация от Станфорд и беше доктор по право в Харвард. Подобно на Сирад, той също говореше няколко езика, включително арабски, но за разлика от нея беше живял и в Близкия изток. Семейството му беше напуснало Иран през 1979 година, веднага след изгонването на шахската фамилия Пахлави.

Но Сирад проявяваше най-голям интерес към живота на Хамид в сенчестия свят на международните финанси. Благодарение на няколко надеждни източника от компанията и две-три чаши вино в повече, тя получи доста ясна представа за оригиналните идеи на този нов Мидас в областта на търговията с ценни книжа, най-вече по отношение на тъй наречените „периферни трансакции“. Дори в света на високорисковите и силно спекулативни финансови операции, това начинание се открояваше със своята хазартност и потенциал за огромни печалби.