Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Е, добре — промърмори той и се извърна към прозореца, зад който се разкриваше внушителната панорама на Манхатън. — Сега ще ви предам списък с въпросите, които ще ви задавам по време на теста… — В ръцете й се озова документ от две напечатани на машина страници, съдържащ нагъсто подредените въпроси. — Прочетете ги и ако нещо ви смущава — кажете…

Сирад побърза да разтвори страниците.

— Има някои доста отвлечени въпроси — промърмори след известно време тя. — Например номер седемнадесет: „Участвали ли сте в кражба на корпоративно имущество? Ако да — от какъв характер е била тя: писалка, която сте си занесли у дома, лични разговори по служебния телефон и др.?“… Не искам да прозвуча като лъжкиня, но…

Тялото й се размърда от неудобство, но и това беше част от ролята, която играеше.

— Не, такива неща всеки прави — махна с ръка операторът. — Тук разполагам с личното ви досие и от него личи, че не сте от хората, които биха задигнали разни дреболии. Искам само да проверя това, което вече знаем: че вие никога не сте отнели нещо значимо от собствеността на „Бордърс Атлантик“. Пари, търговски тайни, финансови доклади — такива неща… Разбирате ли?

Сирад кимна с глава.

— Много добре. Сега ще започна да ви задавам тези въпроси на глас. Ще ми отговаряте само с да или не. Ясно ли е?

— Да — отново кимна Сирад. Операторът закачи писеца на приспособлението над милиметровата хартия.

— Добре, започваме. Името ви е Сирад Аме Мално?

— Да.

— Живеете на Марбридж Стрийт 1542 в Атланта, Джорджия?

— Да.

Сирад обърна внимание на дишането си, стабилизира пулса си и насочи вниманието си към панорамата навън.

— Откраднали ли сте някога нещо от „Бордърс Атлантик“?

— Не.

— Предлагали ли сте на някого информация, с която сте се сдобили в хода на служебните си задължения? На друга корпорация или държавно учреждение?

Сирад забави отговора си с частица от секундата.

— Каква информация по-точно? — пожела да узнае тя. — Защото често ми се налага да споделям някои сведения с компаниите, които издават кредитни карти… И други подобни неща.

Операторът си отбеляза нещо върху разграфената хартия и тя продължи бавното си движение по барабана на по-старата и традиционна машина.

— Тук няма въпроси капани, госпожице Мално — промърмори той. — Искам прости отговори — да или не. Ще ви направя едно предложение: защо не запишете на хартия всички случаи, при които се е налагало да споделяте вътрешна информация за компанията? Тогава вече можем да кажем, че отговорите ви на въпросите от теста изключват тези случаи…

Сирад пое писалката и бележника, които й подаде човекът. След кратък размисъл записа три възможни случая: молби за издаване на кредитни карти, референции за комисията, в която членуваше по съвместителство, и информация от работодателя относно личния й трудов договор, която се изискваше от фирмата, продала й кола на изплащане.

— Много добре — кимна операторът, прокашля се и добави: — А сега да започваме… Като изключим случаите, които описахте, предлагали ли сте поверителна информация на други компании или държавни институции?

— Не.

— Работили ли сте някога във федерални законоохранителни органи, регулаторни или разузнавателни агенции?

— Не.

— Живели ли сте някога в Близкия изток, пътували ли сте дотам?

— Не.

Заковала поглед в насрещната стена, Сирад се концентрира върху дишането си. Коктейлът от мепробамат, диазепам и метилфенидат, който циркулираше във вените й, накара тапетите да затанцуват пред очите й — точно както я бяха предупредили, но едновременно с това свърши работа. По принцип никога не й беше особено трудно да лъже и го правеше доста убедително, но медикаментите й помогнаха да го прави още по-лесно…

— Искам да зная какво означава всичко това! — заплашително процеди сенатор Бийчъм. Адвокатът Филип Матюз й направи знак да се успокои и я побутна към едно диванче във викториански стил, което беше приемало и други озадачени клиенти. Офисът се осветяваше от настолна лампа със зелен абажур, която по странен начин напомняше, че официален Вашингтон отдавна спи и сънува.

— Ще се оправим, Елизабет — отвърна той. — Само искам да се успокоиш…

— Да се успокоя ли? Те ми прочетоха шибаните права, Филип! Сякаш съм някакъв престъпник!

Бийчъм скочи от диванчето и започна да крачи напред-назад. Животът й се сриваше с неотразима сила. Властта и уважението изчезнаха някъде далеч, а на тяхно място се появи хаосът. Как ли ще реагират медиите?