Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— И така, каква е голямата новина? — попита Бийчъм, щом вратата се затвори зад тях. Детективът изглеждаше притеснен и се държеше по-официално, отколкото при предишната среща.

— Страхувам се, че идентифицирахме неустановената личност, ранена в дома ви през въпросната нощ — обяви той.

Неустановена личност? Въпросната нощ? Тя вдигна вежди, дръпна един от столовете и седна. Защо тези хора винаги говорят така, сякаш значката автоматически превръща английския в техен втори език?

— Е, и? — приведе се в очакване тя. — Кой е този тип, по дяволите? Той ли е бил в действителност в дома ми? Как го открихте?

Въпросите напираха в съзнанието й. От онази ужасна вечер насам непрекъснато се питаше кой ли беше мръсникът. И направо й ставаше лошо при мисълта, че все още е на свобода и вероятно чака да излекува раните си, за да довърши започнатото…

— Името му е Крейг С. Слейтър, госпожо. Познавате ли го?

— Разбира се, че не. Никога не съм чувала това… — Замълча, без да довърши изречението си. Адвокатът й я беше посъветвал да не споделя никакви подробности по инцидента, без да се е консултирала с него. — Не си спомням да съм чувала това име…

— Не си спомняте или не сте го чувала? — попита детективът. Беше се наежил като всяко ченге, което е надушило лъжата.

— Работата ми е такава, че се срещам с много хора, детектив — поясни Бийчъм. — Погрешно се изразих, като казах, че не съм чувала това име. Но това е истината — наистина не си спомням да съм го чувала. Кой е той? Как го открихте? Има ли криминално досие?

Детективът я гледаше втренчено и сякаш съжаляваше, че му е задала тези въпроси.

— Сенатор Бийчъм, положението е изключително неудобно за мен — промърмори той и в очите му се появи съчувствие. Приличаше на дете, което току-що е хванало родителите си да крадат играчки в супермаркета. — И двамата знаем за какво става въпрос… Вие сте сенатор на САЩ, който се кандидатира и за президентския пост, докато аз съм един обикновен детектив от отдел „Убийства“. Сигурен съм, че можете да ме уволните, стига да поискате, но истината си остава непроменена — ние с вас трябва да изясним този въпрос. Това изискват и служебните ми задължения.

— Какво имате предвид? — попита Бийчъм, усетила внезапно пробождане ниско в корема. Отново я обзе паниката, която изпитваше при всяко приближаване до банята у дома. — За какво става въпрос? Обърквате ме!

Той я дари с още един продължителен поглед, после кимна с глава, извърна се към вратата и извика:

— Бърни!

Вратата моментално се отвори.

— Какво става тук, по дяволите?! — попита сенатор Бийчъм. Дългият стаж във върховния законодателен орган на страната я бяха научили да се справя с превратностите на съдбата!

— Това е детектив Морисън, госпожо — рече домакинът. — Мисля, че сега е моментът да ви прочетем правата, а Бърни ще бъде моят свидетел…

Сирад седеше неподвижно на стола, опитвайки се да изглежда отегчена.

— Вдигнете ръцете си нагоре, за да прикрепя това нещо около гърдите ви — инструктира я операторът на полиграфа. Беше се изправил до два апарата. Единият приличаше на стандартен детектор на лъжата — такива Сирад вече беше виждала. Тънки разноцветни кабели, розова разграфена хартия, покрити с хирургическа гума аксесоари, понапукани от времето. Но другият апарат я изненада тотално. Имаше горе-долу същите размери, но изглеждаше чисто нов, елегантен и далеч по-сложен.

Сирад нямаше откъде да знае, че това е последната разработка на Лабораторията по приложна физика към университета „Джон Хопкинс“, която носеше наименованието „Полиграфно базирана точкова измервателна система“, или ПБТИС, и която беше свързана със специален компютър „Акситон“, предлагащ статистически анализ на физиологичните й реакции на стреса. За разлика от по-бавната аналогова машина в съседство, тази напълно автоматизирана система осигуряваше крайни резултати за частица от секундата, при напълно изключена човешка намеса. За пръв път в живота си Сирад виждаше как изкуството и науката, вградени в детектора на лъжата, се обединяват в едно общо приложение.

Обектът стоически нави ръкави и вдигна ръце над главата си. Операторът на полиграфа уви един кабел около гръдния й кош, пристягайки го малко под линията на сутиена. После прикрепи електродите за десния й показалец и стегна ръкав за кръвно налягане около левия й бицепс. Приключил с това, той провери кабелните накрайници и се върна при апаратурата си за последни настройки. Пръстите му пъргаво затичаха по клавиатурата на компютъра. През цялото време с нищо не показа, че красотата на обекта му е направила някакво впечатление.