Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Чакат вашето решение, сър. Имам предвид доктор Шилинг, израелския експерт — анализатор на гласовия стрес… Не пропускайте да споменете лекцията му в Женева преди месец. Чака ви и Катрин Хилок, програмен анализатор в областта на невролингвистиката. Плюс двама бивши профайлъри от ФБР…

Траск беше усвоил до съвършенство изкуството да плува в плитките води на вниманието на Мичъл. Беше в състояние да издекламира тонове информация за невролингвистичното програмиране — физиологическо средство за оценка на достоверността. Имаше отговорите на всички въпроси от областта на гласово — стресовите анализи, всеки момент беше готов да обори евентуалните съмнения на Мичъл относно смисъла на профилирането. Разбира се, устата му остана затворена. Най-тънката част от отношенията му с шефа се състоеше именно в прецизния баланс, в точната преценка на количеството информация, която да му предложи.

Бъди винаги готов за война, напомни си Траск докато безгласно имитираше изисканата артикулация на Мичъл, но използвай само толкова информация, колкото ти е необходима да спечелиш конкретната битка…

Отвори една врата на двадесет и седмия етаж и тръгна по дългия коридор.

— Заповядайте тук, господин Мичъл — промърмори той, натисна бравата и въведе шефа си в дискретно осветена стая за интервюта и наблюдение. Мичъл му подаде папката с техническите анализи и се обърна с лице към хората, които чакаха вътре.

— Доктор Шилинг… — пристъпи с протегната ръка той към слаб мъж с брада, облечен в обикновени джинси и пуловер с висока яка. — Възхитен съм от вашата работа… — В гласа на Мичъл се долови чарът на опитния политик. Както винаги, само за миг той се превръщаше от страшилище в благороден принц.

— Наистина ли? — поласкано се усмихна израелецът. — Не очаквах да сте запознат с моите трудове…

— Запознат съм, при това много добре — хладнокръвно излъга Мичъл. — Особено ми хареса статията ви в „Джърнъл ъф Америкън Сайколъджи“, имах късмета да се запозная и с презентацията ви на конференцията на ЮНЕСКО в Женева миналия месец…

Докторът го гледаше с леко учудена, но доволна усмивка.

— Приятно ми е да ви видя, Катрин — обърна се Мичъл към най-големия американски експерт в областта на невролингвистичното програмиране, облечена в тъмносиньо раирано костюмче. — Буквално съм влюбен в последната ви книга!

Още една лъжа. Беше прегледал бегло първите няколко глави и те бяха достатъчни. Тази жена пишеше с характерната за научните работници непремерена арогантност, теориите й бяха доста примитивни и несъстоятелни. Но въпреки това днес той имаше нужда от нея.

— Между другото, вчера разговарях с един ваш стар приятел — добави Мичъл.

— О, така ли? — изненада се Катрин Хилок. — Кой е той?

— Джон Хагмайер.

Жената отстъпи крачка назад. Беше смаяна от факта, че човек от ранга на Мичъл може да си губи времето с подобна езотерика, която на всичко отгоре беше и класифицирана. Хагмайер ръководеше едно малко известно подразделение на Асоциацията за подкрепа на дейностите, свързани със сигурността, която беше на пряко подчинение на НАС. Името на това подразделение беше известно единствено на хората, които професионално се занимаваха с детайлите и имаха отлични източници на информация.

Мичъл поздрави двамата бивши профайлъри на ФБР със същата фамилиарност — общи приятели, професионално признание, споменаване на проекти, за чието съществуване простосмъртните изобщо не подозираха.

— И така, радвам се, че сте тук — приключи встъпителните контакти с експертите той и ги покани да се приближат към двустранното огледало на стената. — Моля за цялото ви внимание, защото съм чувал, че тази жена наистина е добра…

Сенатор Бийчъм се качи в колата си и подкара към областното полицейско управление. Детективът беше предложил да обсъдят положението в нейния кабинет, но тя отказа. Защото това положение беше нахлуло в личния й живот, но тя нямаше никакво намерение да му позволи да пречи на изпълнението на задълженията й към избирателите в Южна Каролина, а и към всички регистрирани демократи в страната, които сякаш вече бяха взели своето решение да я направят президент на Съединените щати. Нападението се беше случило в личния й живот и би следвало да си остане там, в него…

— Благодаря, че се отзовахте — склони глава детективът, станал да й отвори вратата на малката заседателна зала, използвана лично от началника на полицията. Самият началник Сплуд беше настоял за това, не пропусна да натърти детективът. Висшето ченге на Вашингтон, окръг Колумбия, се избираше от политиците, а началникът прекрасно знаеше каква ще бъде реакцията на двете основни политически сили след новината, че водещ претендент в президентската надпревара е бил разпитан в някаква килия с неприлични надписи, надраскани по стените, и гола крушка на тавана.