Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Ало? — извика тя още преди да залепи слушалката до ухото си.

— Добро утро, госпожо сенатор — бръмна в мембраната гласът на детектива, който водеше разследването. — Страхувам се, че имам лоши новини…

Сирад издърпа твърдия дъбов стол и седна, изпълнявайки инструкциите. Помещението й се стори горещо, изпълнено със застояли миризми, най-вече на ментолови цигари и кафе.

— Как сте днес? — попита мъжът, докато човъркаше в двете тънки кутии с размерите на куфар, от които стърчаха разноцветни кабели.

— Благодаря, добре съм — отвърна Сирад и сключи ръце в скута си.

— Много добре. Предполагам, че знаете с какво ще се занимаваме тук.

Сирад мълчаливо кимна с глава. От месеци се беше готвила за това събитие.

— Независимо от това, което са ви разказвали, тестът с полиграф е едно от средствата за идентифициране на измамите. — Мъжът приключи с настройките и калибровките. — Той не е магия, не е вуду, не е четене на мисли. Той просто ни помага да измерим психологическата реакция на стреса. Когато човек лъже, тялото му реагира. А тези машини регистрират реакцията. Казват ни кога лъжете, и кога не…

Като повечето служители на „Бордърс Атлантик“, Сирад вече се беше подлагала на проверка с детектора на лъжата. Специална клауза в договора й определяше правото на работодателя на периодични тестове — когато ставаше въпрос за сигурност или повишение. Задължителна беше проверката при постъпване на работа и тя не възрази. Промишленият шпионаж и стремежът на фирмите към секретна бизнес информация им струваше десетки милиарди долари годишно. Затова подобни тестове се възприемаха като разумна предпазна мярка.

— Трябва да продължи около час — обяви мъжът с косматите ръце и кимна с глава, вероятно доволен от подготвителната работа. После придърпа другия стол и се отпусна върху него. — А сега ще ви помоля да ми разкажете нещо за себе си — подхвърли той и кръстоса крак върху крак, точно като нея. — Доколкото съм осведомен, обичате да летите…

— Да летя? Да, разбира се. Съвсем наскоро издържах изпитите за пилот, но се питам откъде вие знаете това…

Броят на „Авиейшън уикли“ в чакалнята я предупреди, че вече им е известно новото й хоби, но Сирад нямаше нищо против да попритисне човека, който се готвеше да я подложи на разпит. Той реагира, като бръкна в куфарчето си и извади досие, дебело като телефонен указател.

— Аз задавам въпросите тук, госпожице Мално — хладно уточни той, прелисти страниците и попита: — Омъжена ли сте?

— Не. В един момент бях сгодена, но… Знаете как става…

Запита се как е възможно този човек да знае за хобито й да лети, но не и какво е семейното й положение. Може би вече беше започнал да оценява отговорите й.

— Всъщност не знам — призна след кратко колебание той и й показа брачната си халка. — От двадесет и четири години съм женен за жена с моминско име Бети Джийн Тафс от Алтън Парк, Тенеси. Гаджето ми от гимназията. Единствената жена, с която съм излизал. Предполагам, че нямате деца…

— Не.

— В момента да сте под влиянието на някакви лекарствени препарати?

— Не.

— Поставяна ли ви е диагноза високо кръвно налягане, сърдечни болести или диабет?

— Не.

— Проблеми с бъбреците? Неврологични смущения? Депресия? — Отговорите й влизаха в някакви подобни на кръстословица квадратчета.

— Не.

— Вземали ли сте през последните дванадесет часа някакви лекарства, за които не е необходима рецепта? Имам предвид болкоуспокоителни или други аналгетици…

— Не.

— Пушите ли?

— Не.

— Алкохол или никотин през последните дванадесет часа?

— Не.

Мъжът стана от мястото си, заобиколи масата и се приближи към Сирад.

— Смятате ли, че можете да победите полиграфа? — попита той.

— Да — кимна тя. — Вярвам, че мога, но нямам причини да го правя. Просто нямам какво да крия…

— Много добре — кимна онзи и приседна до нея. — В такъв случай ще ви помоля да навиете ръкавите си.

Джордън Мичъл забързано изкачи трите етажа, които разделяха кантората на юридическите съветници от заседателните зали. Четеше в движение, опитвайки се да получи и малко физическо натоварване по време на напрегнатата си програма. Здравото сърце помага на бистрия ум, обичаше да повтаря той. От асансьорите хората стават меки.

— Докъде сме стигнали по този въпрос? — попита Мичъл.

Траск пуфтеше в усилията си да бъде на крачка пред шефа.

В ръцете на Мичъл беше анализът на една обещаваща бостънска компания за Интернет софтуер.