Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Видяхте ли това? — извика Джеймс, който се втурна в кабинета и я извади от мрачното вцепенение. В ръцете си носеше няколко листа разноцветна хартия, които се оказаха разпечатки от Интернет. — Материал на АП, който току-що свалих…

— Мисля, че не съм — отвърна тя. — Какво пише в него?

— Последно допитване за настроенията на избирателите. Проведено съвместно от „Галъп“ и „Ю Ес Ей Тудей“…

Усмивката на Джеймс я лиши от приятната изненада. Беше ясно, че цифрите са добри.

— Според техния анализ разликата е 12 делегатски гласа — закачливо подхвърли той, опитвайки се да скрие радостната си възбуда.

— Дванайсет ли? — вдигна вежди тя. — Миналата седмица изоставахме само с четири. Какво й е хубавото на тази новина?

— Ще ви кажа — светна още повече лицето на Джеймс. — Този път разликата от 12 делегатски гласа е в наша полза!

Бийчъм долови като през мъгла как целият офис изригна в бурни аплодисменти, пронизително свирене с уста и блъскане с юмруци. Това беше някакъв сюрреалистичен сън, благодарение на който аутсайдерите получиха възможност да продължат борбата.

— Промяна от цели 15 делегатски гласа, при това само две седмици преди конгреса! — възкликна Джеймс. — Току-що ми се обади един приятел от „Ю Ес Нюз“, който твърди, че последните им данни сочат още по-голяма разлика в наша полза, най-вече в Ню Йорк и Калифорния! Изскочихме едни гърди напред, шефке, а до Бостън остават само седемнадесет дни! Мечтата започва да се превръща в действителност!

Бийчъм направи опит да скочи и да се присъедини към ликуващите си сътрудници, но коленете й изведнъж омекнаха. Цял живот се беше питала кога най-сетне тази страна ще има жена президент. Беше мечтала за миг като този — миг, който осъществява не само нейните лични амбиции, но и мечтата на милиони американски жени, които поколения наред се бяха блъскали в стъклена стена, принудени да се примирят с една ярко шовинистична несправедливост.

— О, боже господи! — изпусна дълбока въздишка тя. Макар че често ругаеше като уморен пехотинец, тя рядко си позволяваше да споменава името божие. А възклицанието й в момента можеше да се преведе буквално като „Ами сега?“

— Ами сега? — изрече го на глас Джеймс. — Това бяха най-оспорваните предварителни избори от десетилетия насам и вие излязохте победител! Майната й на войната на президента срещу тероризма! Ние даваме на избирателите нещо, на което да се радват, а не да се крият от него. В момента сте яхнали истинска медийна ядрена ракета, Елизабет! Ако изиграем козовете си както трябва, тя ще ви отведе директно до победата на конгреса. И нека ви кажа какво мисля да направим: да си изнесем задниците на улицата и да се насладим на тази изключителна победа!

— Госпожо сенатор, телефонно обаждане на първа линия — прозвуча по вътрешната линия гласът на личната й секретарка.

Джеймс скочи на крака и подаде глава през отворената врата.

— Никакви телефонни контакти с пресата! — разпореди с категоричен тон той, после се извърна към Бийчъм и добави: — Тази вечер всички ще искат да ви включат на живо, но аз предлагам да се държим така, сякаш нямаме особено доверие в резултатите от поредното допитване. Цифри и нищо повече… Не ни влияят по никакъв начин. Ние сме подготвени за дълга и трудна надпревара, наблягайки на важни за цяла Америка теми — с две думи, същите стари глупости, благодарение на които…

— Моля за извинение, госпожо сенатор, но обаждането не е от представители на печата — обади се отново секретарката. — Звънят от полицията и твърдят, че става въпрос за нещо важно.

Бийчъм сви рамене, но в душата й вече набъбваше радостната възбуда. Огромното обещание, съдържащо се в новината на Джеймс, бавно започна да прониква в съзнанието й. Нямаше никакво значение защо гласоподавателите я подкрепят толкова масово. Важното беше, че я изтласкват на такива висоти, които хвърлят в ужас както конкурента й в предварителните вътрешнопартийни избори, така и самия президент, загубил голяма част от общественото доверие.

— Знаеш ли, май наистина е време някой да внесе малко цвят в Овалния кабинет — подхвърли тя. — Палитрата трябва да се обогати с известно количество пастели. Мисля, че първият ми официален акт след партийния избор ще бъде да обявя извън закона всички колониално сини килими и бронзови статуи на коне…

Вдигна ръка и плесна длан в дланта на административния си сътрудник, после посегна към телефона. Вцепенението, характерно за жертвите на насилие, най-сетне започна да я напуска. Този ден щеше да остане завинаги в паметта й.