Кристофър Уиткомб - Снайперистът

За съжаление Джеръми не можеше да стреля по това, което не вижда. За да успее да се върне в играта, той трябваше да си намери по-добра точка за наблюдение и оттам да започне ново сканиране на местността в търсене на мишената.

БУУМ! Пушечният изстрел екна над нивата с гръмотевична сила. Някой го изпревари, вероятно защото търпението му се беше изчерпало.

Никакъв проблем, рече си Джеръми. Морските пехотинци не дават награди за бързина.

— Стой на място, а аз ще се опитам да намеря някакво прикритие — прошепна той. Някакви полуизсъхнали драки вдясно му се сториха подходящи за нов наблюдателен пост. Познаваше правилата на играта достатъчно добре, за да си даде сметка, че когато ястребът привлече вниманието на един снайперист, останалите могат незабелязано да сменят позициите си. Веднага разбра, че по-добър шанс едва ли ще има.

— Дръж си задника ниско, докато се върна! — предупреди приятеля си той. Досега нямаше случай снайперист на ООЗ да не издържи този изключително тежък курс и той нямаше никакво намерение да остави Фриц да бъде първият. — Ако правиш това, което ти казвам, след един час ще си пием бирата. За твоя сметка…

След тези думи се раздвижи и тялото му се плъзна по сухата трева. Някъде в тази нива се спотайваше сержант от морската пехота, въоръжен с четири пъти по-мощен телескопичен мерник от неговия и с десетилетен опит. Но Джеръми сериозно възнамеряваше да го ликвидира.

Сенатор Бийчъм издърпа една бутилка от специалната дървена ракла на пода, погледна етикета и напълни чашата си. После изгаси лампите, които Роза беше забравила включени, обърна се и се заизкачва по стълбите към спалнята за бърз душ. Официално разпространените сведения за личното й състояние твърдяха, че то възлиза на сума между 3 и 7 милиона долара, но въпреки това тя не виждаше защо трябва да се пилее електричество.

Дръж сметка за центовете, а доларите сами ще се погрижат за себе си, обичаше да казва баща й. Именно държейки сметка за центовете, той беше успял да превърне 40 акра запустели земи в най-цветущата плантация на Чарлстън. А Елизабет нито за миг не забрави ползата от спестовността.

Минавайки през вестибюла, тя взе почистените дрехи и куфарчето си, изкачи стълбите и тръгна по широкия коридор, който водеше към спалнята — втората врата вляво. Преди да запали осветлението, тя хвърли нещата си върху огромното плантаторско легло и спусна щорите на френските прозорци, които покриваха едната стена от пода до тавана. Те бяха много добри през деня, защото щедро пропускаха топлите слънчеви лъчи, но след залез-слънце ставаха опасни, тъй като даваха шанс на всякакви папараци, репортери и любопитни съседи. Подобно на всички публични фигури, Елизабет отлично знаеше, че педантичната предпазливост понякога предотвратява огромни и наистина неизчислими щети.

Осигурила интимността на спалнята си, тя отпи глътка мерло, задържайки за миг хладната стипчива течност на върха на езика си. После остави чашата на френския си секретар, прекоси дрешника и влезе в банята. След броени секунди звукът на шуртящата вода и вкусът на виното започнаха своето комбинирано действие по изтласкване на всекидневния стрес от съзнанието й. Позиционни декларации, списъци с гости, официални платформи и всякакви членове и параграфи изведнъж изгубиха своето значение. Тя излезе от банята и застана в средата на гардеробната.

— Имена — промърмори на отражението си в двуметровото огледало Бийчъм. — Как се казваше съпругата на Франк Морган? — Смъкна жакета с марката „Лорд и Тейлър“, повтаряйки си колко е важно да помниш по име съпругата на човека, от когото очакваш поне 100000 долара за предизборната си кампания.

— Нанси — сети се тя. — А синовете им са Даръл и Джон…

Нанси беше организирала демократите в дълбоката провинция на Вирджиния — тъй наречената „конска страна“, които бяха дарили към 1,7 милиона долара, главно на следобедни чайове и мачове по поло. Джеймс беше поставил семейството на централната маса, в знак на почит за солидното дарение.

— Дъщерята на Том Коликовски, която току-що роди момче… Емет? Атол? Не, Андерс — промърмори тя. — Андерс… Къде по дяволите изчезнаха нормалните човешки имена като Дик и Фред?

Разкопча блузката си, съблече я и едва тогава погледна часовника си. До речта оставаше точно толкова време, колкото й беше необходимо да се концентрира сред ароматните соли във ваната. Окачи блузката си на тапицирана закачалка и се извърна с лице към струята.