Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Моля ви… недейте!

Не по този начин! Не тази вечер…

Страхът й премина в гняв и тя направи закъснял опит да се бори. Хватката около шията й се затегна. Мъжът изричаше някакви слова, които потъваха без следа в бързо помръкващото й съзнание. Последната й мисъл беше съжалението за пропуснатата гореща вана…

Джеръми се плъзна наляво и запълзя обратно към Лотшпайх. От позицията си в корените на дървото нямаше да е трудно да излезе победител, но първо трябваше да доведе тук и партньора си.

— Фриц! — повика го с напрегнат шепот той в момента, в който преодоля тясното открито пространство. После изведнъж се закова на място. Пред очите му се разкри ивица смачкана трева, но от приятеля му нямаше дори следа.

Какво става, по дяволите, запита се объркано той. Главата му остана наведена, тъй като се страхуваше да не разкрие позицията си. Затрещяха пушечни изстрели — отчаяните курсанти изпразваха напосоки оръжията си. Те идваха отляво, отдясно и отзад, а само един от тях — откъм дерето. Което означаваше, че Накамура все още не беше открил Ястреба.

Притиснал се плътно в сухата трева, Джеръми се опитваше да определи шансовете си. Очевидно на Фриц му беше писнало да чака в сгъстяващия се здрач, а надеждите му да открие мишената окончателно се бяха стопили. Неговата „охлювена следа“ чезнеше наляво, в посока, обратна на дерето, но от мястото, на което се намираше, Джеръми нямаше как да определи докъде е стегнал. Дали разполагам с достатъчно време, за да го настигна?

ТРЯС! Вниманието на Джеръми беше привлечено от звучното пропукване на настъпена вейка. Той обърна глава тъкмо навреме, за да види облечения в маскировъчна униформа снайперист, който се плъзна към дерето на някакви си две дължини от него.

Уолър разполагаше с достатъчно време, за да огледа облеклото и оборудването и да си направи заключение за човека. Снайперистите от морската пехота тикаха оръжието пред себе си, докато този внимателно влачеше добре подплатения калъф. Беше обут във велурени рейнджърски ботуши, с уред за нощно виждане и рошаво конопено наметало. Спокойно би могъл да носи и табелка с името си. Нямаше никакво съмнение, че това е Лотшпайх.

— Наблюдател номер две, най-добре е да се насочиш насам — обади се гласът на Питс по радиото на „туриста“. — Спипах един стрелец, който се намира на двайсет метра от теб, шест нула-нула часа…

Джеръми замръзна на място, докато „туристът“ отмине, после се гмурна по следите на приятеля си в коловозите от стъпкана ръж. Ситуацията се променяше бързо, нямаше време за предпазни мерки.

БУМ! — екна поредният пушечен изстрел, този път право пред него.

— Мамка му! — изсъска Джеръми. Някой го беше изпреварил.

— Къде си? — подвикна един от „туристите“ наблизо, опитвайки се да открие стрелеца. Джеръми отново замръзна на място и зачака. Беше сигурен, че от радиостанцията на наблюдателя всеки момент ще прозвучи полезна за него информация. В момента Питс положително е насочил телескопичния си бинокъл в друга посока, тъй като е обзет от естественото желание да „изпържи“ максимален брой участници в играта още преди да прозвучи финалната камбана.

— Нищо не виждам! — разнесе се недоволният шепот на Питс. — Кажи му да стреля още веднъж…

БУМ! ДЗЪН!

До ушите на Джеръми долетя ясният тенекиен звън на овалната ламаринена мишена. Някой бе открил Питс и вече спечели осем точки.

— Нищо не виждам! — дрезгаво повтори Ястреба, който никак не обичаше да губи. — Кой ме гръмна?

— Накамура — обяви наблюдателят с достатъчно силен глас, за да бъде чут от всеки.

Джеръми усети как слепоочието му започва да пулсира. Разполагаше само с няколко минути до края на състезанието, а още не беше произвел дори първия си изстрел. Ако Накамура успееше да се върне при микробуса, без да бъде разкрит, довечера целият клас щеше да пие за сметка на Джеръми.

— Още не си победил! — заканително прошепна той, събра такъмите си и последва Лотшпайх, който бе успял да се изгуби в гъстата растителност. Вдясно забеляза малка зелена туфа, израснала между жилавите коренища. Пътят до нея изглеждаше прекалено открит, но нямаше време за търсене на по-безопасни пътища. Трябваше да рискува.

Последните два-три метра до укритието Джеръми премина буквално вкопал се в земята. За миг остана напълно неподвижен, после вдигна бинокъла за бегъл оглед на обстановката. Перфектно! Пред очите му се беше разстлала цялата долчинка. Лотшпайх се окопаваше вляво от него, зад коренището на някакъв смърч, опитвайки се да заеме максимално добра позиция за стрелба. Накамура беше залегнал на метър-два пред него и мъдро изчакваше Питс да насочи вниманието си към някоя друга жертва.