Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Да не си мръднал, мръсник такъв! — изкрещя тя, но не получи отговор.

Внимателно, внимателно, обади се предупредителен глас в главата й. Обзе я страх, примесен с доста силна доза гняв. Направи една предпазлива крачка към зейналата врата. Държеше тежкия пистолет с две ръце пред себе си, дишаше плитко и на пресекулки. Умееше да стреля, беше израснала с оръжията. Баща й я беше учил да си служи с тях по най-рационалния начин — независимо дали отстрелват развъдилите се около фермата лисици, или ловуват дивеч за храна. Но никога не й се беше налагало да използва оръжието за самозащита. До днес…

Бийчъм завъртя дулото към гардероба, после отново го насочи към вратата. Движението й предизвика странно шумолене, но тя не успя да определи на какво се дължи то. Пистолетът в ръцете й потрепваше, сякаш не знаеше накъде да го насочи. Наоколо нямаше никой. Чуваше единствено собственото си дишане и равномерното поканване на водата от крана на ваната.

— Кой си ти? — истерично изкрещя Бийчъм. Пред очите й проблеснаха звезди. Под умивалника имаше две празни гилзи. Огледалото до вратата беше счупено. Мъжка обувка стърчеше редом с тоалетната чиния. В душата й изведнъж нахлу океан от емоции. Някой беше проникнал в къщата й и я беше нападнал. Все още беше тук, но тя имаше пистолет и възнамеряваше да го спре.

Пристъпи под рамката на вратата и се изправи на сантиметри от петното. Къде ли може да бъде?

— Не искам да стрелям, но ще го направя! — извика предупредително тя.

После, без никакво предупреждение, избухна в истеричен смях, сменен след броени секунди от не по-малко истерични ридания. Емоциите й бяха толкова бурни, че едва успяваше да задържи пистолета в ръцете си. Обливаха я на горещи и студени вълни, редуващи се със силни тръпки. Опитваше се да каже нещо, но думите излитаха напълно неразбираеми от устата й, очите й продължаваха да оглеждат с учудване и ужас кървищата около нея.

Предпазливо зави зад ъгъла на основния коридор и се насочи към стълбите, като не крачеше нормално, а по-скоро влачеше краката си по пода. Приближаващият вой на сирени й помогна да преодолее тъмния, изпъстрен с ярки звезди тунел, в който сякаш се движеше. Пистолетът се клатеше в ръцете й, но тя продължаваше да го стиска, опитвайки се да го насочи напред, към подножието на стълбите и входната врата. Кървавата диря продължаваше и надолу, към потъналото в мрак входно антре.

Понечи да изкрещи поредното предупреждение, но видя синьо-червените мигащи светлини навън и затвори устата си. Пистолетът изтропа в краката й. Ръцете й изведнъж се парализираха, главата й отново се изпразни, окаменяла от ужаса на преживяното нападение.

Как е възможно това, запита се безмълвно тя, втренчила празен поглед надолу. Входната врата зееше отворена. Нападателят беше изчезнал.

БУМ!

Джеръми видя как Ястреба трепна и се сви зад телескопичния си бинокъл в момента, в който двата куршума на ООЗ операторите — единият негов, а другият на Фриц — издрънчаха в овалната мишена над главата му. Точно това беше чакал — ясния и категоричен звук на смъртоносното попадение. Двамата не биха могли да постигнат по-добър синхрон дори с метроном.

Обърна се към партньора си в момента, в който той презареди и вкара втори патрон в магазина си.

Питс моментално насочи телескопа си в посоката, от която бяха дошли изстрелите. Там лежаха трима снайперисти, но само един от тях беше на открито, засечен моментално от орловия му поглед. Накамура.

Джеръми се отдалечи от окуляра на оптическия си мерник с единствената цел да се наслади на удивлението, изписало се по намацаното в защитни цветове лице на противника си.

— Майната ти, Уолър! — дрезгаво извика морският пехотинец.

— Какво виждам? — попита „турист“ №2, който побърза да цъфне над Накамура с радиостанция в ръце.

— Снайперист в краката ти — беше отговорът. И Накамура изгоря, заемайки едва десето място в днешното класиране.

— Кажи на последните двама стрелци, че светлината ще стигне само за единия от тях — долетяха инструкциите на Питс.

— Нека се възползва Лотшпайх — отвърна с усмивка Джеръми. Този път партньорът му се беше маскирал много добре. Ястреба нямаше начин да го открие.

БУМ! Фриц изстреля втория си патрон в момента, в който Джеръми си събра нещата и бавно тръгна към микробуса, абсолютно сигурен, че приятелят му ще получи пълна десетка. И въпреки че днес Джеръми Уолър не успя да удържи победа над Корпуса на морските пехотинци, той със сигурност спечели…