Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Джеръми огледа хоризонта с миниатюрния бинокъл и най-сетне откри каквото търсеше. Там е, рече си. На негово място бих се скрил именно там. Очите му се заковаха в стогодишна лиственица. Позналото много природни катаклизми дърво беше различно от околните, главно благодарение на двойния си ствол, който не приличаше на нищо наоколо. Огледа основата му и скоро видя достатъчно: старши сержант Еймъри Питс в цял ръст клечеше сред корените с мишена във формата на 20-сантиметрова чиния, издигната малко над главата му.

Джеръми маркира целта с помощта на заден азимут от 187 градуса, след което се замисли за възможностите. Слънцето беше увиснало ниско над хоризонта, най-много след двадесетина минути щеше да се стъмни. От досегашните изстрели му стана ясно, че все още никой не беше засякъл Питс. Курсантите стреляха по сенки, в безплодни опити да наберат повече точки. Все още имаше шанс да победи.

— Стига с тая криеница, Уолър — промърмори на себе си той. — Време е да се залавяш за работа.

Бийчъм влезе в банята, продължавайки да набира някакъв номер на мобилния си телефон. Още беше бясна заради грубото нарушение на правилата за сигурност, благодарение на което отново се сети за Джордън Мичъл. Матрица 1016 предлагаше конкретни и точни доказателства, че новият мобилен телефон „Куантис“ представлява заплаха за националната сигурност. За съжаление тя нямаше как да даде гласност на този доклад, нямаше как да го превърне в обществено достояние. Докато Мичъл държи Парсънс в джоба си, Сенатът никога нямаше да започне открит дебат по темата.

Прекъсна набирането и се наведе да спре водата, която заплашваше да прелее. Невероятно, рече си тя. Предупрежденията на ЦРУ и НАС за предстояща терористична атака срещу някоя от основните финансови институции в страната сякаш бяха без значение. За Марселъс Парсънс и групичката около него бяха важни единствено заводите в Монтана и, естествено, силно привлекателната ССТ технология, свързана с тях. За тях те означаваха долари, работни места, гласове на избиратели. Все реални неща. Докато класифицираните доклади предлагаха единствено спекулации.

Провери с пръст температурата на водата. Стори й се прекалено гореща, за да скочи веднага във ваната, затова отново включи мобилния си телефон и започна да набира. Разкопча сутиена си със свободната ръка, преметна го на една от металическите пръчки до ваната, след което свали и долната част от бельото си. И тогава го видя — отначало само сянката, а след това и фигурата с неясни очертания, която бързо премина покрай рамката на отворената врата. Неволно се сви и започна да отстъпва към гардеробната.

— Кой е там?

В първия момент изобщо не й мина през ум за крадец, проникнал насилствено в къщата. Реши, че е някой друг — Роза, Джеймс… Примигване на някой от стенните аплици. Ръководният пост в Сената на САЩ все пак й беше създал чувство за имунитет. Повече от две десетилетия беше живяла в тази къща — и в този град — без никакви проблеми по отношение на сигурността.

— Кой е там?

След което го чу. Подът от дебели чамови талпи зад гърба й тежко изскърца и тя изведнъж осъзна, че е гола и си има компания.

— Какво става, по дя… — понечи да извика тя, но думите отказаха да излетят от гърлото й. Една ръка се протегна изотзад и рязко я обърна. Озова се очи в очи с преминал четиридесетте бял мъж, който побърза да я завърти в обратна посока и тя не успя да разгледа лицето му.

— Съжалявам, сенаторе — промърмори мъжът. Никакви емоции, никаква следа от акцент или говорни дефекти. — Нищо лично…

В първия момент тя почти му повярва. Реакцията на жертвата, която отказва да приеме реалността. Докато непознатият я хващаше за косата, през главата й преминаха серия ирационални мисли: Чашата с вино остана в спалнята… Колата има нужда от реглаж… Дъхът на Парсънс винаги мирише на бекон…

Непознатият намести шията й в свивката на ръката си. Пред очите й пробягаха очертанията на различни предмети. Завесата на душа. Кобалтовосинята керамична чаша на мивката. Цветната татуировка върху ръката на мъжа, изобразяваща търкалящи се зарове. Усети с гърба си грубата материя на ризата му. Беше си сложил ръкавици — от онези, хирургическите, изработени от тънка и еластична гума. Такива носеха хората, които преди години бяха откарали мъжа й с линейката. Направи опит да се освободи и облечените в гума пръсти потънаха дълбоко в плътта й.

— Моля ви… — опита се да изпроси милост тя, но ръцете на мъжа се сключиха около шията й и рязко дръпнаха. Тялото й политна назад, краката й се плъзнаха по мокрите плочки, ръцете й напразно потърсиха да прикрият голите гърди и окосмението между краката й.