Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Шефът на полицията на окръг Колумбия се появи лично на местопрестъплението в дома на Бийчъм. Там завари половин дузина агенти на ФБР и Сикрет Сървис, две линейки, няколко коли на противопожарната охрана и лекаря на Сената. Президентът беше позвънил по телефона от Китай, където бе на официално посещение, за да получи информация за състоянието й — ловък политически ход, примесен с известна доза лична симпатия. Пред къщата бяха паркирани подвижните телевизионни станции на Си Ен Ен, Фокс ТВ и три от най-големите национални телевизии, които предаваха на живо. Цялата улица беше блокирана от полиция и разчистена от зяпачи.

— Знам, че ви е трудно, госпожо — обади се един от следователите в отдел „Убийства“ — нисък и плешив мъж, наближаващ петдесетте, който се наведе над Бийчъм с искреното намерение да я успокои. Тя винаги се беше възприемала като силна натура, но сега изведнъж избухна в сълзи, дълбоко разстроена от бруталната атака и пълното объркване след неочаквания развой на събитията.

— Не помня — каза през сълзи тя. — Нищичко не помня…

Пред очите й проблясваха и изчезваха неясни образи, които не й говореха нищо. Един мъж с ръкавици, свил ръка около гърлото й. Татуировка, кръв, пистолет…

— Изобщо не му видях лицето — добави тя, имайки предвид нападателя. — Но какво ще стане с официалната ми вечеря? Някой трябва да се обади и да предупреди, че не мога да присъствам… — Огледа се, смаяна от множеството непознати физиономии, които бяха нахлули във величествения й дом.

— И загасете тези лампи, ако обичате! Хаби се много електричество. Това е моят дом, все пак! Няма ли да престанете?

Някой й подаде лист хартия и помоли за разрешение да претърсят къщата. Тя се подписа, без изобщо да погледне текста. Разбира се, че могат да претърсят дома й. Нямаше какво да крие.

— Госпожо, ще се обадим на вашите домакини за вечерята — осведоми я детективът, после махна с ръка на един от минаващите наблизо униформени полицаи и му заповяда да изключи част от осветлението. Това моментално намали раздразнението на Бийчъм. — Значи изобщо не го видяхте? — подхвърли той. — А защо тогава сте се въоръжила с този пистолет?

Детективът беше разследвал стотици убийства — семейни, екзотични, серийни, бандитски, по поръчка и такива, свързани с грабежи. Но нито едно от тях не бе свързано с толкова високопоставена личност. Бийчъм беше сред най-известните фигури в Сената на САЩ, основен кандидат в президентската надпревара и може би най-голямата знаменитост от женски пол в цял Вашингтон. Кабелните канали вече бяха прибягнали до услугите на разни учени глави, които чертаеха различни траектории и графики, репортерите заливаха зрителите с какви ли не предположения. Шефът на полицията възнамеряваше да даде пресконференция. Ако изиграе козовете си както трябва, като нищо ще го покажат по телевизията, помисли си развеселено детективът. И децата му ще изпаднат в луд възторг.

— Пистолетът ли? — подхвърли Бийчъм и с недоумение се огледа, сякаш отговорът на този въпрос се криеше някъде сред античните мебели и маслените платна, с които беше пълна голямата стая. — Изобщо не съм се въоръжавала… Когато се свестих, пистолетът беше до мен…

— Значи не си спомняте кога сте го взели? — попита детективът и в ръката му се появи малък бележник с меки корици. Пръстите на другата механично натиснаха бутона на черен автоматичен молив. Един фотограф от екипа на криминолозите се плъзна покрай тях, устремен към завесата на душа. Из цялата къща проблясваха светкавици и се чуваха груби подвиквания. Сенатор Бийчъм избърса сълзите си и тръсна глава.

— Държа го в най-горното си чекмедже — обяви тя. — Но изобщо не съм имала възможност да стигна дотам.

После сълзите й внезапно се върнаха, този път с нова сила. Тя беше толкова изненадана, че не можа да добави нито дума към краткото си обяснение.

— Елизабет! Добре ли си, скъпа? — Една друга ръка прегърна раменете й, а гласът изведнъж стана гневен: — Хей, не виждате ли, че жената е дълбоко травмирана?

— Да, сър, виждаме — отвърна детективът. — А кой сте вие?

Новопристигналият носеше костюм за 2500 долара, ръчно бродирана риза и елегантна кърпичка в джобчето на сакото. Не показа нито значка, нито някакви други документи.

— Аз съм Филип Матюз, личният адвокат на сенатор Бийчъм — съобщи с достойнство той. — И ви известявам, че този разпит приключи.

Джордън Мичъл никога не беше встъпвал в брак. Не че не зачиташе институцията — дори напротив. Беше дълбоко убеден, че бракът представлява благородно обвързване, основаващо се на доверие и взаимно уважение — най-хубавите елементи на всяка връзка. Поне така казваха хората. Но животът го беше тласнал в друга посока.