Кристофър Уиткомб - Снайперистът

В душите на всички присъстващи потрепна гордостта.

— Тук властват два неотменими закона — продължи командирът. — Първо, мисията винаги е най-важна, преди всичко останало. Всеки от нас разчита на колегата си да запази живота му.

Никой не мигна. Всеки ден минаваха покрай Дъба на Макалистър — величественото 21-годишно дърво, посадено в памет на първия оператор на ООЗ, убит при изпълнение на служебния си дълг. Всички знаеха какво е неговото значение.

— Второ, казаното между тези стени си остава между тях — ръката му посочи спартанското мото, изписано на гръцки над вратата: EXO TES THYRAS OUDEN, което в превод означаваше: „Извън тази врата — нищо“.

— Не ме интересува дали става въпрос за непокрити пътни разходи, или отбиване на движението от района на Белия дом — предупреди Лес. — Ако имаш проблем, споделяш го тук и той си остава тук. Точка. Нашата единствена предпазна броня е честта.

Шелънбай започна да чука с кокалчетата си по масата, останалите бързо го последваха. Получи се страховит тътен, като ритуала на древните войни, удрящи с юмруци по щитовете си преди началото на боя. Очите на всички се заковаха върху курсантите, които бяха наредени край стената в дъното, дълбоко впечатлени от странния начин, по който колегите им изразяваха своята солидарност.

— Servare vitas — извика Мейсън, повтаряйки мотото на щурмоваците. След което кимна на Били, който отиде в ъгъла и взе в ръце една голяма корабна камбана от бронз, прикрепена към дебела дървена поставка. От основаването на Отряда на 3 януари 1983 до ден-днешен всички нови оператори изпълняваха този ритуал. Един по един те се изправяха пред отряда, изричаха на висок глас новополучения си „алфа номер“, удряха камбаната и се заклеваха във вярна служба.

Били постави тежката, излъскана до блясък камбана върху първата маса. Лес отново прочисти гърлото си.

— Специален агент Уил Т. Андрюс — обяви той. — Екип „Чарли“.

Били стана и се насочи към масата, правейки огромни усилия да прикрие усмивката си.

— XP-27 встъпва в длъжност — обяви той, протегна ръка и дръпна езичето на камбаната. Помещението изведнъж се изпълни с брилянтно чистия ек на пробудения метал и предизвика много спомени.

Мейсън обаче не беше склонен да си губи времето в сантиментални спомени.

— Специален агент Фриц Лотшпайх, екип „Рентген“.

Фриц излезе отпред, удари камбаната и извика:

— XP-78 встъпва в длъжност.

Уес продължи по списък: специален агент Майкъл А. Мос, екип „Ехо“ щурмоваци; специален агент Хорхе Салинас, екип „Хотел“ — щурмоваци… Стисна ръцете на повиканите, поздравявайки ги с авторитетно кимване. Когато приключи, очите му се насочиха към дъното, където седеше последният човек от списъка.

— Специален агент Джеръми М. Уолър, екип „Рентген“.

Джеръми стана и тръгна към предната част на стаята. Ако му бяха дали право да избира, вероятно щеше да предпочете щурмоваците, но в ООЗ нямаха практиката да се съобразяват с личните предпочитания. Все пак беше добре, че двамата с Фриц щяха да са в един екип. При ШНО това се случваше изключително рядко.

— XP-28 встъпва в длъжност — извика той и дръпна езичето на камбаната. От вълнение му се стегна гърлото, а погледът му се замъгли. Стисна ръката на Лес и тръгна обратно към мястото си, опитвайки се да поддържа стоицизма, с който толкова много се гордееха тези мъже.

Снайперист, помисли си той. Така да бъде. Мисията винаги е на първо място, независимо дали това ти харесва, или не…

Беше петък, в навечерието на първия уикенд на юли. Елизабет Бийчъм шофираше към дома си и както винаги слушаше предаването „Да вземем всичко предвид“. Мениджърът на кампанията беше на мнение, че въпреки анемичния си рейтинг Националното обществено радио е по-верен барометър за настроенията в Демократическата партия от всички останали обществени медии. Три седмици преди националния конгрес на партията цялата страна говореше за политика, а нейното име често се споменаваше като водач на листата на кандидатите.

— Листи — промърмори полугласно Бийчъм. — Твърде много проклети листи.

Всичко това започваше да й писва. Кампанийни срокове, ораторски изяви, приеми за набиране на средства, класации в различни допитвания, заключения на фокусни групи, активисти на националния конгрес, регионални организатори, индекси на вота — този списък спокойно можеше да продължи. Бумагите преливаха върху бюрото й в комисията, в Сената, в предизборния щаб, на бюрото в дома й. Листи и класации имаше в колата й, в куфарчето й, в джобовете й, в сънищата й…