Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Не се опитвай да превърнеш дълга ми към избирателите в Монтана в нещо недостойно! — сопнато отвърна Парсънс. — Разбира се, че представлявам техните интереси. Това ми е работата.

— Работата ти е да представляваш всички американци — контрира Бийчъм. Самата тя бе усетила необходимост от по-широк електорат дори преди новата си роля като претендент за президентския пост. — А какво ще кажеш за евентуалните жертви, ако телефоните на Мичъл помогнат за организацията и провеждането дори на една-единствена терористична акция? Чел си „Матрица 1016“ и знаеш, че става въпрос за съвсем реална и непосредствена заплаха…

— А ти какво ще кажеш, ако те помоля да слезеш от коня и да говориш за истинските причини на всичко това? — изпречи се на пътя й Парсънс. — Трябва ти удобен проблем за предизборната кампания, с оглед увеличаване на твоите и на партията ти шансове в президентската надпревара! Ти се обяви срещу Патриотичния закон, срещу Закона за защита на родината, срещу войната в Ирак. Все губещи теми. И сега ти трябва нещо, което най-после ще повиши рейтинга ти!

Парсънс направи крачка назад и се обърна да си върви, после изведнъж промени намеренията си.

— Недей да ми четеш проповеди, Елизабет. Нищо в тази сграда не се случва без предварително изяснени мотиви, всеки мисли единствено за това, което може да спечели…

Двамата сенатори се втренчиха един в друг, изведнъж осъзнали, че в обикновено пустите коридори започнаха да надничат главите на различни сътрудници.

Бийчъм рязко понижи глас.

— Аз вярвам в тази страна, Марселъс — просъска тя. — И нямам никакво намерение да продам сигурността на двеста и осемдесет милиона американци, за да можеш ти да предложиш два нови завода на избирателите си. Твърдо решена съм да спра опасността и ако трябва да използвам за лост националната президентска кампания, със сигурност ще го направя!

Несъразмерно голямата долна устна на Парсънс започна да трепери по начина, по който обикновено го правеше, когато бе ядосан.

— Знаеш ли какво си мисля? — попита той. — Мисля, че това е начинът да покриеш неправомерното изразходване на четиридесет милиарда долара годишно, за които толкова разпалено се бориш през последно време. За всичките тези строго секретни проекти, които никой няма право да види. Нямаш какво да покажеш на избирателите и това е причината да се нахвърлиш върху Джордън Мичъл.

Бийчъм понечи да отвърне на удара, но невежеството на Парсънс беше толкова огромно, че й попречи да си отвори устата. Да, Комисията по разузнаването действително бе отказала да разсекрети няколко от тъй наречените „черни“ програми, но поради единствената причина че процесът на тяхното финансиране изискваше допълнителна секретност.

— Това ли ти е проблемът? — попита тя и с недоумение поклати глава. — Секретните операции? — Благоприличието изискваше да спре дотук, но никъде в наръчниците по етикеция не пишеше как да се справи човек с арогантни тъпаци, обути в каубойски ботуши от тюленова кожа.

— Войната срещу тероризма е нещо далеч по-сложно от незаконните присвоявания, сенаторе! — изръмжа тя. — Дори най-обикновен арест в чужбина може да се провали, ако дадена страна откаже да пропусне самолетите ни през въздушното си пространство. Една строго секретна операция може да се провали от обикновена вестникарска дописка. Не се опитвай да превърнеш подкрепата ми за Комисията по разузнаването в обикновена лакомия за странична изгода.

— Той ще намери начин да те спре — заканително отвърна Парсънс.

Бийчъм се наведе достатъчно близо, за да усети аромата на пресен бекон, който се долавяше в дъха му.

— Ще ти дам един съвет, сенаторе — прошепна тя. — Правосъдието. То е на моя страна…

Сенатор Марселъс Парсънс рязко се обърна и започна да се отдалечава. А тя остана да гледа след него, заслушана в звучното потракване на токовете му по мраморния под, леко поклащайки глава. Изпитваше искрена омраза към този човек, от безвкусната вратовръзка чак до каубойските му ботуши.

— Моля за внимание… Да започваме!

Специалният агент надзорник от контингента на ООЗ Били Лутър беше заел място зад високата катедра в претъпканата класна стая без прозорци. На стената зад него имаше две черни дъски, върху лавиците на противоположната стена бяха подредени номерирани халби от бира. Пространството между тях беше запълнено от петдесетина мъже в зелени, пристегнати в кръста пилотски комбинезони и бели тениски с логото на екипа — орел, стиснал верига в ноктите си, под който имаше две думи на латински: Servare vitas — Да спасиш живот…