Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Намали пред главния портал на академията на ФБР, показа значката си на охраната и подкара по сенчестата алея на кампуса, построен през 70-те години на миналия век от стъкло и лакирани кафяви тухли. Въпреки славата си на едно от най-добрите полицейски учебни заведения в света, Академията на ФБР му приличаше на обикновен общински колеж в Средния Запад, лишен от по-специални отличителни белези. По тесните пътечки се разхождаха елени, които почти никога не обръщаха внимание на дълбоко замислените курсанти, на които се натъкваха. Намек за истинските цели и задачи на Академията представляваше единствено далечната стрелба и свиренето на автомобилни гуми. И оградата от бодлива тел, разбира се…

А дълбоко в гората се намираше комплекс, който нямаше нищо общо с полицейската академия. Съвсем близо до входния портал на 400-акровия периметър се издигаше Институтът за електронно разузнаване, в който специално акредитирани учени и технически сътрудници разработваха най-сложните системи за подслушване и наблюдение, използвани от ФБР.

Още по-нататък, по продължението на алеята „Хувър Роуд“, се намираше новата модерна криминологична лаборатория, за която неотдавна бяха похарчени 130 милиона долара. Научни работници в непромокаеми стерилни скафандри работеха върху различни нервнопаралитични вещества, други се занимаваха с цялостната разработка на революционно нови технологии — например създаването на специални рекомбинирани препарати, които са в състояние да „подушат“ ДНК и които някой ден биха позволили на криминалистите да определят самоличността на някой непознат чрез обикновена проба от въздуха. Компютърни специалисти разработват и проучват шифровъчни бази данни, ентомолози изучават трупните микроорганизми, за да получат повече сведения за влиянието на околната среда върху жертвите на насилие.

Крайната цел на Джеръми обаче се намираше на по-малко от километър по-нататък, отвъд класните стаи и новото покрито стрелбище на стойност няколко милиона долара. Това беше ООЗ — най-строго охраняваната и секретна клетка от дейността на ФБР.

На практика всеки посетител, получил пропуск за достъп до района на академията, може да се приближи достатъчно близо, за да хвърли едно око, но никой — включително агенти, туристи и членове на семействата на операторите — не може да надникне във вътрешността на сградата. Единственият начин за достъп до ООЗ е включването в някой от неговите екипи, състоящи се от 7-членни звена от снайперисти или командоси.

Джеръми свърна в паркинга, изключи мотора на своя „Събърбън“, грабна служебната си раница и се насочи към портала. Пристъпи към една металическа кабина в близост до него и вкара личната си карта в електронно кодираната ключалка. На оградата беше окачена табела с надписи ЗАБРАНЕНА ЗОНА и САМО ЗА СЛУЖИТЕЛИ НА ООЗ, които станаха повод за поява на широката му усмивка. След по-малко от час и той щеше да попадне в категорията „служител“. Това щеше да стане по време на РББР, или ръкопашния бой от близко разстояние, предварително планиран за „Периметъра на смъртта“.

— Бетси! Почакай малко, Бетси!

Само един човек на света можеше да си позволи да нарича сенатор Елизабет Бийчъм „Бетси“. Това беше Марселъс Парсънс, който в момента подтичваше след нея по коридора, който водеше към кабинета й.

— Името ми е Елизабет, Марселъс — подхвърли, без да намалява крачка, тя. — Какво има? Тази сутрин съм много заета!

— Искам да си поговорим за онези глупости около Джордън Мичъл и петъчното му явяване пред комисията…

В дясната си ръка той държеше по един екземпляр от „Ню Йорк Таймс“ и „Вашингтон Пост“. Както можеше да се очаква, новината за показанията на Мичъл пред комисията беше стигнала до пресата и тя й беше отредила първите си страници. Неназовани източници (със сигурност от лагера на Мичъл) бяха започнали бойните действия, твърдейки, че закритото заседание на комисията е било използвано неправомерно, за да спре развитието на новите революционни технологии.

Стратегията да се даде публичност на този въпрос е доста рискована, рече си Бийчъм, но хората на Мичъл са готови на всичко, за да не ги обвинят в елементарно печалбарство. Тероризмът продължаваше да е тема номер едно на предизборната кампания, а мултинационалният статут на „Бордърс Атлантик“ я правеше уязвима срещу пропитите с национализъм нападки на демократите. На практика Бийчъм беше очаквала първи удар от страна на Мичъл. Това беше единственият му шанс.