Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Повечето корпоративни заседателни зали отдавна са оборудвани с модерна комуникационна техника, Интернет връзка и електронни заглушители, но това не важеше за Бойната зала, която продължаваше да излъчва имперското величие на една друга епоха. От изящната орехова ламперия до тъмните тонове на разкошния персийски килим с гигантски размери, стая 3171 притежаваше мрачния, заплашителен чар на място, където се раждат конфликти.

Джордън Мичъл я харесваше точно такава. Той беше убеден, че хората работят по-добре под заплаха. Израз на това убеждение беше разпореждането му трите стени на залата да бъдат украсени с подбрани екземпляри от прочутата му оръжейна колекция, включваща различни модели на карабините „Хенри“ и полицейските палки „Лъдит“. И макар че корпоративните войни се водят с клетъчни телефони и частни самолети, Джордън Мичъл никога не пропускаше да напомни на хората си доказаната от времето истина, че грубата сила е най-ефективното средство за победа.

— Какви са й процентите? — попита той, докато водеше един от помощниците си към Бойната зала. Беше облечен в сив костюм, шит на Савил Роу, с вратовръзка „Шарве“, чиито плътно преплетени копринени нишки блестяха като слюда. Насочи се към обичайното си място начело на заседателната маса, където го чакаше закуската — рохки яйца, пресен сок от грейпфрут и няколко парченца сухар, сервирани в съдове от стар китайски порцелан.

— Според последните допитвания на Си Ен Ен, „Тайм“ и „Галъп“, Венабъл води с три пункта — отговори началникът на личната му канцелария Траск, бивш морски пехотинец. — Това е статистически верен резултат, но през изминалата седмица Бийчъм бележи ръст от четири пункта и води пред Венабъл сред хората, които най-вероятно ще отидат да гласуват. Следващият брой на „Нюзуик“ ще я снима на корицата, а в утрешния брой на „Ю Ес Ей Тудей“ ще се появи подробен портрет. Набрала е доста силна инерция…

— Засега — промърмори Мичъл, взе едно яйце от подноса и продължи да крачи напред-назад.

— Президентът най-много се страхува от нея — позволи си малък коментар Траск. — Тя има име, признание, харизма и болезнено неопетнено минало… Не знам какво мислите, шефе, но много хора са на мнение, че тази страна най-после е узряла за главнокомандващ от нежния пол…

— Възможно е, но това няма нищо общо с пола — кимна Мичъл. — Просто тя е единственият участник в надпреварата, който има кураж… — Взе една вилица и започна да почуква черупката на яйцето. — Без съмнение ще се опита да ни използва в предизборната си кампания — нали знаеш, като обект на порицание… Успее ли да убеди избирателите, че ССТ представлява заплаха за националната сигурност, като нищо ще ни създаде проблеми с лиценза…

— Няма да се получи — убедено отвърна Траск. По принцип той рядко си позволяваше да изрази категорично становище, но случаят беше прекалено очевиден. — Хората гласуват с чековите си книжки, по съвест и в хармония с ценностната си система. Но никой не гласува за или против мобилния си телефон…

— Тук изобщо не става дума за мобилни телефони! — троснато отвърна Мичъл. — Става въпрос за страх. През минатата година Конгресът е похарчил за борба с тероризма повече, отколкото за всички останали социални програми, взети заедно — образование, здравеопазване, социални помощи, транспортна инфраструктура. И въпреки това продължава да вижда заплахи. Нахлухме в две чужди държави, започнахме възстановяването на техните правни и разузнавателни общности, въпреки изоставащата икономика наляхме двеста милиарда долара във военни операции. И какво получихме в замяна? Нищо. Никакви оръжия за масово унищожение, никакви връзки между Саддам Хюсеин и Ал Кайда. На американския народ му дойде до гуша от тероризма и той вече е убеден, че политиката на сегашния президент изобщо не му гарантира сигурността.

Мичъл остави вилицата и разтърка слепоочията си. Никак не обичаше денят му да започва с главоболие.

— Ако тя съумее да свърже ССТ с тероризма посредством тази… „Матрица 1016“, ние ще имаме сериозни проблеми — мрачно промърмори той. — Получихме ли вече доклада?

Траск посегна към купчината тънки папки за документи.

— Тук е, сър — отвърна той и подаде на шефа си документа от 34 страници, напечатан върху бланка на Военното разузнаване и подпечатан в горния десен ъгъл със синия печат на Сенатската комисия по разузнаването. — Терминологията е почти изцяло на военното разузнаване, но хвърлете един поглед на седма страница…