Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Тая май си прави майтап с нас! — възкликна мъжът с червеното бельо, после се наведе за дрехите си на пода и побърза да намъкне панталоните. — Цяла сутрин висим да чакаме някакъв тъп преглед, третират ни като шибани новобранци! Нямам време за подобни глупости!

— А бе тия за какви се мислят? — подкрепи го един от останалите бизнесмени, без да се обръща конкретно към никого. Другите мълчаливо се обличаха, успели да запазят самообладание. Вратата се отвори, когато всички бяха готови. На прага се изправи сестрата с бележник в ръце.

— Съжалявам, че ви причинявам неудобство, но току-що уредихме да ви прегледа друг доктор — обяви тя. — Ще ви помоля отново да се съблечете…

— Без мен! — отсече мъжът с червеното бельо и тръгна към изхода, последван от още един бизнесмен. Останалите четирима покорно се съблякоха, изпълнявайки искането на сестрата.

— Мислех, че след уволнението от флота няма да ми се налагат подобни неща — промърмори един от мъжете, но върху лицето му липсваше недоволство. Човекът просто се опитваше да завърже разговор.

Адвокатът латиноамериканец до него протегна ръка и се усмихна:

— Джоел Гарсия от юридическата кантора в Ню Йорк… И вие ли сте тук заради проекта „Куантис“?

Бившият моряк кимна и се представи:

— Фред Хастингс от офиса в Портланд.

— Марк Ден Оудън — последва го и мъжът до тях. — Аз съм мениджър на завода в Банкок.

Последният кандидат — високата жена с атлетична фигура и ориенталски черти, седеше с прибрани колене и отпуснати в скута ръце. Равномерно загорялото й, добре поддържано тяло под скъпата дантела излъчваше меко сияние и неудържимо привличаше погледите на останалите.

Жената би могла да се представи като Сирад Мално, вицепрезидент на филиала за електронни технологии на компанията в Атланта. Би могла да се похвали с шеметното си издигане по корпоративната стълбица или пък да посочи, че от централата в Ню Йорк са я повикали специално за новата длъжност. Но тя не направи нищо подобно. Сдържана и спокойна, хубавата жена в края на редицата продължаваше да мълчи и да гледа право пред себе си.

Джеръми тактично изчака и зае място в редицата на желаещите да се пробват едва когато се увери, че всички ветерани са минали преди него. Не след дълго Куини сложи ръка върху рамото му и нулира хронометъра си. Групичката на школниците от ШНО се беше оформила малко встрани и изразяваше подкрепата си с вдигнати палци и приятелски подвиквания. Всички разбираха, че Джеръми има последен шанс да подобри постижението на Бийф. Макар че мъжагата от ООЗ не успя да стигне до бирата, той единствен съумя да се промуши през обръча и да направи лицева опора. Останалите участници в състезанието отпаднаха далеч по-рано, въпреки огромното си желание за успех.

— Готов ли си? — попита Куини.

Джеръми се наведе и прехвърли тежестта си на левия крак, после разпери ръце и закова очи в стола, който се белееше в другия край на полянката.

— По местата, готови…

— Опа-а! — изкрещя Лотшпайх, предизвиквайки доста недоволни гримаси. Новобранците трябва да си държат устата затворена.

— Старт! — извика Куини.

Джеръми рязко полетя напред — като състезател по дълъг скок, който иска да набере максимална скорост, преди да се отлепи от земята. Очите му бяха заковани в обръча за хула — хоп, ушите му изключиха всякакви звуци, дори и поощрителните възгласи на тълпата. Ярката следобедна светлина помръкна, миризмата на печено месо изчезна. Звънкото гласче на Мади се стопи някъде надалеч.

За разлика от повечето хора, които в подобни моменти се стремят максимално да се съсредоточат върху конкретната цел, Джеръми започна да обмисля различните възможни варианти. Вместо да избере един-единствен подход за решаване на проблема, умът му се стремеше да обхване цялото огромно разнообразие от възможности.

Това не остана незабелязано от оценителите на ООЗ по време на селекционния процес. Докато повечето кандидати си пробиваха път с главата напред, преодолявайки препятствията с груба сила, Джеръми прилагаше творчески решения и проявяваше изобретателност. По време на една от тренировките с виртуално вземане на заложници той избягна пряката конфронтация, като се престори на обикновен уличен пияница и успя да се промъкне през задната врата, докато ООЗ оценителите очакваха класическа директна атака. Друг път спечели първото място в 30-километров преход през пресечена местност благодарение на хрумването си да задигне велосипед от гаража на полицейската академия, с който безпрепятствено задмина всички свои конкуренти.