Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Но денят беше предварително отреден за ООЗ. Точка по въпроса. Никакви спорове, никакви извинения. Церемонията включваше и официалното завършване на ШНО, но това беше отделна работа. Днес беше ден на семейството и присъствието на всички беше задължително.

— Какво прекрасно момченце! — възкликна една жена с префърцунен вид, която протегна ръка да избърше лигите, плъзнали по брадичката на Патрик. — Вие вероятно сте Каролайн Уолър, а това трябва да е Патрик…

Сякаш разпознал името си, Патрик отново започна да реве. Добре подбран момент, няма що, рече си Каролайн.

— Аз съм Луиз Канел, скъпа — представи се дамата и я възнагради с бодряшка усмивка. — Исках само да ви поздравя с добре дошли на борда…

Каролайн беше чувала това име. Съпругът на дамата беше Стив — един от командирите на щурмовите екипи.

— Приятно ми е — промълви тя, без да знае какво друго да добави. Как се благодари на съпругата на човек, заради когото Джеръми всеки ден се прибира подут, окървавен и полумъртъв от умора?

— Обадете ми се начаса, ако имате нужда от нещо… Трябва да се държим заедно, докато нашите момчета си вършат работата.

Луиз я дари с още една любезна усмивка, след което се обърна и изчезна. Каролайн не остана с впечатлението, че ще изпита желание да й довери най-съкровените си тайни, но все пак замълча.

Рязката промяна в начина на живот дойде малко неочаквано за семейство Уолър. Първите четири години след постъпването на Джеръми във ФБР бяха чудесни. Живееха в Спрингфийлд, Мисури — жив, приятен и нескъп град, който им предлагаше съвсем поносим стандарт на живот срещу началната заплата на Джеръми от 41370 долара годишно. Северна Вирджиния от своя страна изглеждаше като огромна човешка спалня, лишена от всякакво чувство за общност. Тук жилищата бяха далеч по-скъпи, а в продължение на близо година тя остана у дома с бебето и това създаде особена празнина в биографията й, която причини доста проблеми при търсенето на работа. Дори с диплома на магистър по психология, тя беше принудена да приеме нископлатено място в някаква общинска служба.

За щастие Мади и Крис харесаха новото си училище, намериха си и много приятели в квартала. Съпругите на останалите курсанти в ШНО бяха изградили нещо като затворена мрежа за взаимопомощ, която се занимаваше с всичко — от гледане на децата до първата среща на някое поизраснало момиче. Джеръми изглеждаше истински щастлив с новата си работа, въпреки неустановеното работно време и честите контузии. Това беше неговата сбъдната мечта и тя постепенно свикна с нея.

— Мамо, мамо, следващият ще бъде татко!

Мади се стрелна покрай нея, зачервена и възбудена. Езикът й се показа през дупката на мястото на предните й зъби, превръщайки нормалния английски език в трудноразбираемо фъфлене.

Патрик я гледаше втренчено изпод биберона си, усещайки края на спокойния период.

— Каролайн! — извика женски глас, след което пред нея изскочи Присила Девроа, окачила Бийф младши на специалните презрамки пред гърдите си. — Мъжът ти сериозно е решил да натрие носа на другите! Няма ли да го гледаш?

Това изобщо не й беше минало през ума. Но предвид поведението на останалите съпруги, просто нямаше друг избор. Жените на командосите винаги им засвидетелстват подкрепата си. Това правило е всесилно точно толкова, колкото и брачната клетва.

— Хайде, скъпа, върви — подкани я Мелиса Товар и протегна ръце да поеме Патрик, кимайки към задната веранда. — Викай за него!

Сестра Деби се появи в чакалнята точно час и десет минути по-късно, когато шестимата бизнесмени вътре вече бяха крайно изнервени. Те продължаваха да седят разсъблечени, лишени от обичайните лаптопи, електронни бележници и клетъчни телефони, с които да си запълват времето. Мъжът с червения комплект се беше сгушил на креслото с наметнато на раменете сако, потънал в дълбоко притеснение. Единствената жена беше най-накрая, запазила самообладание и пренебрегваща крадливите погледи на останалите, привлечени от изящното й италианско бельо.

— Неприятно ми е да го кажа, но доктор Ернандес беше повикан за спешен случай в болницата — подвикна през отворената врата сестрата. — Страхувам се, че ще се наложи да уточним нов час за визитата ви по-късно през седмицата…

Изявлението й беше посрещнато с мрачно мърморене и тежки въздишки. Тези хора не бяха свикнали да си губят времето, най-малкото, — след като са ги съблекли по долни дрехи.

— На излизане се отбийте на рецепцията, за да си запазите час — добави сестра Деби и побърза да изчезне.