Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Какви правила — учудено попита той, когато един от участниците го обвини в измама. Бяха им посочили крайната цел с потвърдени от системата за глобално позициониране координати на финала. Никой не спомена за каквито и да било правила за преодоляване на разстоянието.

Оперативното командване на ООЗ прие аргументите му и продължи да наблюдава изявите му с нарастващ интерес. И той напълно го оправда. Независимо дали участваше в предварително аранжирани арести, престрелки на „Периметъра на смъртта“, роли под прикритие, или физически състезания, той неизменно подхождаше творчески и се показваше невероятно изобретателен. Невинаги беше най-бързият или най-силният, но винаги успяваше да постигне състояние на бистър ум и бързи реакции.

Индустриалните психолози, наети за оценка на кандидатите, единодушно подчертаваха това в своите доклади. Невероятно, пишеше в тях. Забележително. И координаторите по селекцията от ООЗ бяха съгласни с тях. Резултатите на още двама кандидати се доближаваха до Джеръми по отношение на коефициента за интелигентност, но никой не съперничеше на психологическия му профил. По отношение на оригиналност, интуитивна интелигентност и емоционална зрелост (все ключови качества за командоса от ООЗ) този човек се открояваше далеч над останалите. Беше наистина съвършен.

Но докато се приближаваше към обръча, Джеръми изобщо не мислеше за тестове за интелигентност или личностни характеристики. Улови усмивката на Каролайн, която междувременно се беше появила на верандата. Мади се спускаше по пързалката в съседство, а екипът го наблюдаваше със смесени очаквания. Тръсна глава и се съсредоточи върху непосредствения проблем. Единствените препятствия между него и халбата студена бира бяха неколкостотин волта електрическо напрежение и едно гимнастическо упражнение.

Прекоси полянката, изчака да се приближи на около метър и половина от обръча и скочи. Ръцете му се приземиха във вътрешността на обръча, колената му рязко се присвиха и се залепиха за корема, тялото му се стрелна напред. Мускулите му изразиха протест с няколко инстинктивни спазми, но те бяха като детска игра в сравнение с това, което последва. Остра като нож болка проряза черепа му и светкавично се спусна надолу по гръбначния стълб. В съзнанието му се появиха странни възприятия: миризма на разтопен марципан, вкус на лимон, тънък писък в ушите.

Една лицева опора, нищо повече, рече си той. Протегна ръцете си напред, рефлексът свърши останалото. Разбра, че е победил в момента, в който се оттласна нагоре и застана на колене. Усмихна се, въпреки че продължаваше да се тресе от високото напрежение. Оставаше му единствено да седне на стола и да изпие бирата.

Бавно се изправи на крака и застана в средата на кръга. Уви полупарализираните си длани около халбата, обърна се да седне и стъпалата му се отлепиха от земята.

После всичко свърши. Болката изведнъж изчезна. Съзнанието му отново започна да възприема звуците и формите. Отделни части на тялото все още го боляха, но това беше по-скоро спомен за болката, отколкото реално усещане. Мади ентусиазирано му махаше от горната площадка на пързалката.

Обърна се да погледне групата командоси от ООЗ, скупчени на хвърлей камък от него. Колегите от школата бяха малко встрани и стискаха палци да има сили да довърши състезанието. Фриц Лотшпайх — най-близкият му приятел сред тях — бавно кимна с глава, подканяйки го да сложи точка на проклетия регламент.

Но нещата не бяха толкова прости. Тук ставаше въпрос за традиции. Джеръми бе имал шанса да се отличи от тълпата, да бъде забелязан. Колегите му вероятно не бяха допускали нищо подобно до момента, в който краката му се отлепиха от тревата, а тялото му се отпусна в пластмасовия стол. Тези действия доведоха до изключването на електрическия ток, просто защото източникът беше изгубил заземяването си — в случая собственото му тяло. Прост физически закон, известен на всички от ученическите години. Благодарение на него птиците могат да кацат невредими по далекопроводите с високо напрежение. В момента, в който краката му се отделиха от добре отъпканата пътека, проклетият нашийник се превърна в обикновена кожена каишка, която дори Мади би могла да нахлузи на врата си без никакъв проблем.

Тълпата го зяпаше така, сякаш в центъра на кръга се беше настанил някакъв призрак с подвити нозе. Така изтекоха двадесетина секунди, може би и повече.

— Пресвети Боже! — изръмжа най-сетне Бийф. — Какво му стана на тоя човек?