Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Бийф прекоси поляната, гмурна се в обръча и падна на колене. Макар и с цената на огромни усилия, дланите му успяха да се залепят за земята.

Една лицева опора, рече си той. Само една! Опразването на халбата с бира беше лесна работа.

На триста петдесет и пет километра южно от Куонтико, в околностите на Ралей, Северна Каролина, седмина корпоративни мениджъри се бяха събрали да изиграят една друга игра. Центърът „Д’Артанян“ по нищо не се различаваше от хиляди подобни на него бизнеспаркове — половин дузина едноетажни бунгала с остри покриви, големи прозорци и предостатъчно места за паркиране. Зъболекарите и педиатрите ги харесват заради спокойната атмосфера и лесния достъп. Офис 411 беше нает само седмица по-рано от медицинското дружество „Д-р Ернандес и сътрудници — общопрактикуващи лекари“. Съответният надпис на вратата все още миришеше на боя.

В скромно обзаведената чакалня седяха шестима мъже и една жена. Слънчевите лъчи проникваха през евтините щори. Купчина парцаливи списания лежаха върху масичката, имитация на дърво. На стените бяха окачени репродукции в дървени рамки, купени от второкласен супермаркет.

— Проклети евтинджоси! — полугласно изръмжа един от бизнесмените. — Виждал съм публични домове, които са обзаведени по-добре!

Един-двама от присъстващите кимнаха с усмивка, другите не реагираха.

Няколко минути след появата им се отвори една от вътрешните врати и на прага се изправи възрастна сестра с очила на носа и хокейни наколенки на краката. На табелката на ревера й пишеше „Деби“.

— Добър ден — поздрави тя. — Доктор Ернандес ще ви приеме след секунда, но за да приключим по-бързо, ще ви помоля да се съблечете по бельо.

— Стига бе! — реагира един от новодошлите. Всички бяха шефове на могъщи и световноизвестни компании, а тази лелка им заповядва да свалят дрехите си! Нечувано! На всичкото отгоре сред тях имаше и една жена, при това изключително привлекателна жена! В корпоративна Америка не стават такива неща. Особено пък в днешно време, когато един случаен поглед може да стане повод за обвинение в сексуален тормоз.

— Моля, направете го — настоятелно рече сестра Деби и тръгна да излиза. — След малко се връщам.

Отначало никой не помръдна, но след кратка размяна на изпитателни погледи пръв се раздвижи корпоративният шеф по сигурността на име Дитер Планк — блед мъж с очила, който бавно разхлаби възела на вратовръзката си „Хермес“, разкопча ризата си и изрита леките си мокасини марка „Ферагамо“. Докато другите петима мъже и дамата седяха неподвижно и се чудеха дали наистина искат да свалят раираните си брони, господин Планк спокойно смъкна панталоните, събра останалите си вещи и ги положи в спретната купчинка на килима.

После се върна на мястото си. Коремът му се сгъна на няколко пласта, които бяха абсолютно лишени от косми и изглеждаха странно — като млечнобели кренвирши, полегнали един върху друг в скута му. Очилата със сребърни рамки мътно проблясваха на изпотения му нос.

Няколко минути по-късно вратата се отвори и сестра Деби отново влезе в стаята.

— Докторът ще… — Рязко замълча, очевидно смаяна от факта, че пациентите не бяха изпълнили разпореждането й. — Много се извинявам — рязко смени тона си тя, — но докторът е прекалено зает и не може да ви чака!

Категоричността на тези думи не остави никакво място за недоразумения. Тези млади лъвове на американския бизнес печелеха десет пъти повече от нея, но първата крачка към поста изпълнителен директор на компанията минаваше през вратата зад гърба й. А Деби държеше ключа.

— Виждам, че сте готов, сър — извърна се към германеца тя. — Оттук, ако обичате…

Дитер вдигна акуратно сгънатите си дрехи и зашляпа с боси крака след нея. Вратата се затвори зад гърба му с леко щракане.

— Майната му! — обади се след малко един от другите мъже, смъкна костюма и жилетката с марка „Хуго Бос“ и остана по изненадващо яркочервено бельо. Консултантът по човешките ресурси от Орландо изчака още една минута, после намръщено започна да сваля дрехите си. В рамките на няколко минути се съблякоха и всички останали. В корпоративния свят, в който цветът на дизайнерския етикет често е достатъчен критерий за мощ или уязвимост, тези хора току-що бяха признали своето безсилие.

Докато Джеръми Уолър и колегите му се къпеха в морето от тестостерон навън, жена му Каролайн седеше в компанията на останалите съпруги от ООЗ и се опитваше да запази самообладание. Десетмесечният Патрик беше пропуснал следобедния си сън и никак не беше щастлив. Мади и Кристофър лудееха наоколо заедно с останалите деца. В понеделник на Каролайн й предстоеше презентация в службата и никак не й беше до глупостите, с които си запълваха следобеда.