Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Мичъл прелисти доклада и в душата му потрепна тихо задоволство. Благодарение на богатството и контактите си беше получил строго секретна информация, която повечето от членовете на комисията по разузнаването в Сената бяха виждали в силно редактиран вид. Вниманието му беше привлечено от подчертан с жълто пасаж.

— По всичко личи, че са прехванали някакви сигнали — най-вече телефонни разговори и Интернет трансакции… — промърмори той. — Но какво от това?

— Четете по-нататък — посъветва го Траск.

— „Достоверен източник от Риад и високопоставен оперативен работник в Ню Йорк предупреждават за сериозни контакти между доказани симпатизанти на «Ал Кайда» и известна американска корпорация — прочете на глас Мичъл. — Честотните анализи и косвената информация в доклада на ФБР, обозначени под номер 315A-WF-17753 и докладът на Службата по проследяване (BA-799, BA-811) сочат, че…“

Очите на Мичъл изведнъж се изцъклиха, четенето прекъсна.

— Да, точно така — обади се Траск. — Те знаят за нашите контакти със саудитците.

— Което означава, че са проследили нашите комуникации, но не могат да ги дешифрират — усмихна се магнатът, а очите му пробягаха по останала част от документа, търсейки още маркирани в жълто редове. Всички телефонни контакти между Ню Йорк и Риад бяха осъществени чрез прототипи на новата ССТ технология. — Ето защо Бийчъм е толкова нервна… Явно е прочела този доклад по-подробно, отколкото останалите членове на комисията. Докъде стигнахме?

— Снощи Риад подписа меморандума за разбирателство — отговори Траск. — Новият спътник АРВИС ще бъде изстрелян във вторник от космодрума „Свободний“. Утре нашата магнитнорезонансна и микровълнова апаратура тръгва по море, а визите и останалите паспортни формалности би трябвало да бъдат готови до…

— Би трябвало? — прекъсна го Мичъл. — Какво означава „би трябвало“?

— Ще бъдат готови — поправи се Траск. — Всичко е твърдо уговорено, господин Мичъл. От трансферите на финансовите средства до пунктовете за медицинска евакуация на територията на Катар. Всичко върви по план: в края на лятото „Куантис“ ще бъде най-горещата стока на четири континента.

Чертите на Мичъл омекнаха, в душата му потрепна гордост. Остави папката на масата и продължи закуската си. Подобно на повечето телекомуникационни компании, „Бордърс Атлантик“ също пострада от буксуващия американски пазар, но докато конкурентите отписваха значителни суми от балансовите си отчети и правеха всичко възможно да скрият проблемите с помощта на счетоводни магии, Мичъл беше удвоил финансирането на развойно — техническата дейност. В резултат учените от неговите лаборатории предложиха нов шифровъчен алгоритъм, базиращ се на т.н. „теория за стохастичната вълнова генерация“. Програмните мениджъри го уверяваха, че новата шифровъчна система е толкова напредничава, че на базовите компютри на НАСА ще им трябва поне една година само да очертаят в общи линии нейните параметри.

Мичъл планираше след два месеца да предложи на пазара новия си модел ССТ телефон, който щеше да носи името „Куантис“. Той бе по-малък, по-лек и далеч по-красив от всичко, което се предлагаше на пазара, но в същото време и в състояние да предава няколко гигабайта информация, включително пълноцветно видео, с помощта на шифровани микроснопове. Времето на таксите за извънградски и международни разговори и на минутните тарифи безвъзвратно изтичаше. Срещу една сравнително скромна продажна цена и месечен абонамент от 59,99 долара потребителите щяха да се наслаждават на първия в света абсолютно обезопасен и Интернет съвместим клетъчен телефон, предлагащ наистина неограничени възможности за комуникация. Апаратчето с дебелината на вафла тежеше под 60 грама, работеше с обикновена батерия за часовник и можеше да влезе в горното джобче на всяко сако, без дори да го издуе. По всичко личеше, че то ще предизвика революция на пазара.

— Добре, нека видим какво става с продажбите — смени темата той. — Дай ми цифрите… — Лапна един сухар и добре поддържаните му пръсти пробягаха по купчината папки.

Траск мълчеше и чакаше. Показалецът на шефа му спря на една зелена папка, маркирана с етикет „Издателска дейност“.

— Номер две, сър — обади се той. — През изтеклата седмица сте продали тридесет хиляди копия, при това само на вътрешния пазар. А в ръцете си държите снощните сведения на нашия източник в „Таймс“…

Мичъл отвори папката с подбрани вестникарски материали, рецензии и вътрешни анализи на продажбите. Последната му книга, озаглавена „Занаятът“, грееше високо в списъка на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“, но все още беше далеч от заветното първо място.