Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Понеделник сутрин е, а аз още не съм изпила дори чаша кафе — промърмори тя. — Но в замяна на това успях да прочета дитирамбите на новите ти партньори в „Пост“. И май не разбрах докрай онази част, в която се говори за секретността на процедурите ни…

Продължи да крачи по коридора, без да намалява ход.

— Но не знаеш кой е пуснал тази партенка на пресата — отвърна с пъшкане Парсънс, който се напрягаше докрай, за да не изостане. — Господ ми е свидетел, че нищо в тази сграда не остава за дълго време скрито. Освен това нямах предвид статията в „Пост“. Имах предвид собственото ни поведение пред членовете на комисията…

— Може би имаш предвид моето поведение пред комисията — хладно го поправи тя. — Предполагам ще кажеш, че е редно да се държа „по-президентски“ и не би трябвало да нападам толкова открито новия ти благодетел…

— Не, не… — смутено заекна Парсънс. — Виж какво, Бетси… Елизабет… Тези нови заводи наистина означават много за моя щат и ти прекрасно го знаеш. Джордън Мичъл не е разрушителят на западната цивилизация, за какъвто го вземаш — той е само бизнесмен, който иска да пусне на пазара един дяволски добър продукт!

— Ами да, точно като Фриц Хабер — кимна Бийчъм.

— Кой?

— Химикът, който откри отровния газ „Циклон-Б“… — Извади мобилния си телефон, но после се сети, че сигналът в помпозните мраморни зали е твърде слаб. — Мичъл е спекулант, който е готов да продаде националната сигурност в името на печалбата — тръсна глава тя. — И аз възнамерявам да го спра!

— Чакай, чакай… Двамата с теб работим от много години заедно. Може и да сме имали различия, но никога не съм си представял, че нещо подобно може да…

— Нещо подобно ли? — закова се на място Бийчъм. — Говорим за масовото производство на клетъчни телефони, които терористите могат спокойно да използват като радиостанции по време на операциите си! Говорим за обезсмислянето на десетилетия изключително скъпа научноизследователска дейност, благодарение на която днес имаме възможността да подслушваме всички земни комуникации, базиращи се на изпращането на сигнали! Не мисля, че американският народ ще нарече новата играчка на Джордън Мичъл „нещо подобно“… Всъщност, ако бяхме повдигнали въпроса два месеца по-рано, днес нямаше да водим този разговор!

— Какво имаш предвид?

Лъчите на сутрешното слънце проникнаха през открехнатата врата на близкия кабинет и безпощадно осветиха не особено приятната фигура на Парсънс, издължена и мършава.

— Не се прави на наивен — сряза го Бийчъм. — Джордън Мичъл залага на твоята помощ, за да спечели останалите членове на комисията. Нима наистина допускаш, че изобщо му пука за горките работни хорица в Монтана? Обещава да построи въпросните два завода там с единствената цел да те държи в ръцете си.

— О, моля те! — изръмжа Парсънс. — Никой не може да държи в ръцете си един Марселъс Парсънс! Освен това комисията по разузнаването не е регулативен орган — тоест, ние не можем да му нареждаме какво да прави, не можем дори да внесем въпроса за обсъждане в пленарна зала. Защо тогава трябва да му пука за нас?

По очите му личеше, че този човек наистина не разбира за какво става въпрос.

— Инвестирал е милиарди в този продукт и желанието му е час по-скоро да го предложи на пазара — кротко каза Бийчъм. — Едно сенатско разследване за връзката на новите му клетъчни телефони с националната сигурност е последното нещо, което би пожелал. Ако обявим на всеослушание, че мобилният телефон „Куантис“ е удобно оръжие за терористите — особено в сегашния политически климат — той положително ще бъде спрян от Комисията за национална сигурност.

Парсънс мълча толкова дълго, че Бийчъм се запита дали изобщо е мислил за подобно развитие.

— Но това е смешно — каза най-сетне той. — Това е просто…

— Това е истината! — отсече Бийчъм. Направи опит да спре дотук, но отвращението й беше толкова силно, че думите излитаха от устата й по собствена воля, без команда от мозъка. — Във време, когато хора като Джордън Мичъл могат да натрупат повече богатства от цели държави, парите неминуемо означават и власт. Те са моторът, който движи света. Политиката е само ауспухът на този мотор.

— Знаеш ли какъв е проблемът на хора като теб, Марселъс? — остро попита тя. — Политическата ви далновидност е закърняла. Всичко опира до пари — най-вече до онези, които се харчат за обществени нужди. Автомобилни магистрали, субсидии за селското стопанство, изобщо всичко, което създава работни места и привлича бюджетни средства и вестникарски заглавия по посока на избирателите ви.