Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Добре — кимна той и отпи глътка сок от грейпфрут. — Дори много добре…

На лицето му се появи широка усмивка. Радваше го не толкова успехът на книгата му, колкото бързината, с която главният му помощник беше отгатнал и преценил намеренията му. Собственият източник в „Ню Йорк Таймс“ беше нещо очаквано, но по-важното беше, че разполага с отговорни ръководители като Траск, които буквално четяха мислите му. Във време, в което управлението на персонала често се въртеше около грижата за пенсионните проценти, гъвкавото работно време и самоактуализиращите се места за почивка, „Бордърс Атлантик“ изграждаше ръководните си кадри по старомодния начин — чрез заплаха. Нека „Ай Би Ем“ и „Ксерокс“ създават своите банди от капризни и високоплатени мениджъри, често си казваше Мичъл. Но Египет е построил пирамидите с помощта на ръжена супа и камшици от биволска кожа. Докато Рим е загинал в разкошните си бани.

— Според нашите изчисления следващата седмица тя ще се изкачи до номер едно — обади се Траск. — Не само в класацията на „Ню Йорк Таймс“, но и в тази на „Ю Ес Ей Тудей“…

Мичъл кимна с глава. В „Занаятът“ се описваше управленски стил, който беше нарекъл „Асиметрична динамика“. Нещата всъщност опираха до стратегията на Наполеон — „разделяй и владей“, но опитните му редактори я бяха маскирали много добре с уолстрийтски жаргон и куп поучителни военни истории. В преситена икономика като американската всеки търси иновационните стратегии. Мичъл беше сигурен, че този проект ще има силен търговски ефект и продажбите ще бъдат големи.

— Ще те държа лично отговорен — промърмори той и лакомо довърши закуската си.

— Разбира се, сър.

Траск умееше да долавя нюансите по един наистина невероятен начин. Сега отстъпи крачка назад и мълчаливо зачака. Мичъл започна да преглежда първата за деня купчина документи, съдържаща прогнози за борсови операции, маркетингови анализи и нормативни документи на Министерството на външните работи. И двамата умееха да четат изключително бързо — с един поглед обхващаха по цяла страница, времето за закуска им стигаше за една книга, а за част от уикенда, прекаран във вилата в Бъркшир, бяха в състояние да усвоят основните положения на курса по управление на хеликоптер.

— Какво става с бъдещата ни придобивка? — попита Мичъл и измъкна една отделна папка — лично досие, маркирано като строго поверително. Под червено — бялата корица се съдържаха абсолютно всички детайли от един живот, който Мичъл следеше отблизо вече две години. Субектът беше бяло лице от мъжки пол, тридесет и една годишен, женен, с три деца. Той покриваше всички нормативи, притежаваше точните препоръки и отговаряше на всички критерии. А според речника на борсовите спекуланти на Мичъл, по отношение на сигурността и надеждността, този мъж се класираше на „едно ниво под смъртта и данъците“…

— Седемнадесетият етаж има грижата за това, сър — отговори Траск. На този етаж беше разположен отделът по сигурността на „Бордърс Атлантик“, който се занимаваше с всички операции по привличане на желаните сътрудници. Повечето служители нямаха представа как точно се върши това и тънеха в догадки, а етажът на отдела бързо получи прякора „Заешката дупка“. — Следим всяка негова стъпка, държим под отчет резултатите му, включително психологическите оценки на поведението му. И трябва да кажа, че продължава да изглежда много добре…

Това е хубаво, помисли си Мичъл. Стенният часовник показваше седем и десет сутринта и закуската приключи. Дойде време за истинската работа.

— Дай да организираме един реален тест и да го видим как ще се представи — подхвърли гласно той.

Траск кимна и си отбеляза задачата. В продължение на години се занимаваше с издирването на подходящи кандидати за освобождаващите се ключови длъжности в компанията — задача, която съвсем не беше от леките. Но в условията на една преходна икономика най-трудно му беше да намери опитни и надеждни убийци.

В понеделник сутринта Джеръми скочи в колата и подкара към службата. Усмивката му беше толкова широка, че му пречеше да вижда пътя. Въпреки победата в състезанието с кучешкия нашийник в двора на Бийф, той все още не беше носител на официалното звание „оператор“. Това щеше да стане едва след официалната церемония по случай завършването на школата. Днешният празник щеше да отбележи кулминацията на усилията му като цяло, на упорития труд по време на двуседмичната селекция и шестте месеца в ШНО. От този радостен миг го деляха не повече от двадесетина минути.