Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Джеръми изчака още малко, сигурен, че вкусът на разтопен марципан ще се разсее. После вдигна халбата и се обърна към скупчените зрители.

— За ШНО — кратко обяви той.

Всякакви други тостове биха се възприели като предизвикателство.

Сестра Деби се появи в чакалнята след още час и половина.

— Няма да повярвате — промърмори извинително тя. — Но вторият доктор, който трябваше да ви направи тестовете, напусна клиниката по лични причини… Много съжалявам, но в крайна сметка ще се наложи да ви запишем нов час.

Гарсия шумно се изсмя. Хастингс само поклати глава и побърза да посегне за панталоните си.

— Какво ви става, бе хора? — попита с недоумение той.

— Просто си върша работата — отвърна сестра Деби и побърза да затръшне вратата след себе си.

Директорът на завода в Банкок бавно започна да закопчава ризата си.

— Изобщо не ми пука — промърмори той. — Нали всичко става в работно време?

Жената се обличаше със същите спокойни движения, с които се беше съблякла. Първо полата, после бялата ленена блузка и коланчето. Закопча дрехата си с бързи и точни движения, обръщайки гръб на останалите.

— Можете ли да повярвате? — попита я Хастингс, едва сега осъзнал, че тази жена цяла сутрин не беше отворила уста. — На бюрото ме чакат два недовършени доклада. Ако знаех, че ще ни…

Рязкото отваряне на вратата го накара да млъкне. На прага се появи сестра Деби. Ръцете й притискаха бележника към гърдите, очите й гледаха надолу.

— Току ще се обадиха от централата — обяви тя. — Казаха, че изпращат програмния директор, който ще ви прегледа… — Замълча за момент, а когато се обади отново, гласът й издайнически потрепери: — Искат пак да се съблечете…

— Да бе, как не! — саркастично се изсмя Хастингс. — Кажете на вашия програмен директор да ми целуне задника!

Гарсия завърза обувките си. Ден Оудън закопча колана си.

— Хайде — обърна се директорът на завода към жената. — Не позволявайте на тези идиоти да ви правят на маймуна!

Сестра Деби гледаше как тримата мъже се насочват към изхода. В чакалнята остана единствено мълчаливата жена, която свали жакета си и отново започна да се съблича.

— На практика това няма да е необходимо, госпожо — спря я Деби. — Докторът ще ви приеме веднага…

Изчака Сирад да приведе тоалета си в ред, след което й направи знак да излезе от чакалнята и я поведе по някакъв коридор. Крачеше бързо и продължаваше да държи бележника като щит пред гърдите си.

— Благодаря за сътрудничеството — усмихна се тя миг след като спря пред една затворена врата. — Много мило от ваша страна, че приехте спокойно това, на което ви подложихме…

Обърна се и почука два пъти, после отвори. Помещението се оказа ослепително бяла стая, обзаведена единствено с продълговата заседателна маса със стъклен плот и шест обикновени стола. Край нея се бяха настанили неколцина мъже, които правеха отметки в бележниците пред себе си.

— Поздравления, госпожице Мално — обади се мъжът, заел председателското място. — Вие току-що преодоляхте първото препятствие в процеса на кандидатстването си.

Сирад смаяно поклати глава, неспособна да произнесе дори една дума. Това съвсем не беше лекарски кабинет. Мъжете около масата нямаха намерение да правят медицински прегледи, просто защото бяха същите шестима колеги, които бяха чакали цял следобед заедно с нея. А човекът, който я поздрави, беше Дитер.

Стая 3171 на „Албъмарл Билдинг“ в Ню Йорк беше известна сред деловите кръгове като „Бойната зала“. Всяка корпорация разполагаше с подобно помещение — светая светих на топ мениджмънта, където се обсъждат враждебни рисковани поглъщания, различни пълномощия и се вземат купища стратегически решения. Но тази бойна зала имаше наистина легендарна слава.

Проектирана от Едуард Х. Кларк в разгара на „Златната ера“, разкошната заседателна зала беше останала почти същата както преди век. И кой ли би дръзнал да промени мястото, на което младият президент Теодор Рузвелт беше влязъл в ръкопашна схватка с някакъв нахален железопътен бос? Мълвата твърдеше, че първият самоубиец в „Черния четвъртък“ на 1929 година се е хвърлил именно от прозорците с мраморни первази на това помещение, прелетял тридесет и един етажа и се размазал върху една паркирана на втора линия лимузина „Уилс Сен Клер“. Масивната заседателна маса от червен дъб в средата все още носеше белега от куршум 45-ти калибър, който рикоширал в един от тежките месингови канделабри „Полдинг Фарнъм“, след като побеснял от ревност бивш президент на компания го изстрелял към тавана в пристъп на ярост.