ООЗ има много традиции, но сутрешната сбирка е сред най-старите от тях. Всеки работен ден точно в осем всички членове на отряда се виждат, за да се запознаят с непосредствените задачи.
— „Хотел“? — попита Лутър.
Чък Прайс прочисти гърлото си и отвори малък бележник с черни корици. След близо пет години като командир на екипа „Хотел“ — специализираният авиоотряд на ООЗ, той знаеше процедурите наизуст.
— Пайпс и Фиш съм изпратил в Редстоун, Харбау чете ОТ отсреща, а Големия Джак ползва РДП след онова предаване в Кхалин…
Превод: щурмоваците Майк „Пайпс“ Синот и Джон Фишър усъвършенстват уменията си да работят с експлозиви в Армейската сапьорска школа, намираща се в Хънтсвил, Алабама. Люк Харбау води курс по отбранителна тактика (ОТ) отсреща, в един от учебните центрове на Академията на ФБР, а Джак Мориси ползва редовния си ден почивка (РДП) след акция. През същата нощ той се беше прибрал от Банкок, където бе взел участие в спешна мисия по залавянето на беглец.
— „Ехо“? — Били отбеляза нещо в дневника пред себе си и продължи с проверката на щурмовите екипи.
— „Ехо“ на линия — гласът на Ед Деймън се обади някъде откъм дъното на помещението.
Вратата се отвори и в помещението се плъзна командирът на ООЗ Лес Мейсън, който безшумно зае един от столовете до стената. Останал единствен от основателите на ООЗ, той се радваше на далеч по-голямо уважение, отколкото можеше да получи чрез званието си — изпълнителен помощник специален агент. Личното му досие наподобяваше каталог на най-големите инциденти и кризи, в които се бяха намесвали правоохранителните сили на Съединените щати: безизходното им положение при инцидентите „Завет“, „Меч“ и „Божията ръка“ през 1985-та, Сперивилският снайперист през 88-а, отвличането на Фауаз Юнис през 87-а, бунтовете в затвора Таладега, Уако, Руби Ридж, Косово, Йемен и др. Той беше участвал във всички тях.
— „Рентген“?
— Бъки и Кокс са в Литва по онази задача на ЦРУ — обади се Хесус Смит. Той беше с най-висок чин сред всички командири в ООЗ и един от най-уважаваните. Преди да постъпи във ФБР, беше служил в армейските подразделения „Делта Форс“, или — както още ги наричаха — „Групата за бойни приложения“, където го бяха наградили с няколко ордена за храброст. Притежаваше характер, който го открояваше сред останалите и го превръщаше в естествен лидер, беше солиден и улегнал.
— Тайни излиза в отпуск по майчинство, или по-скоро по бащинство… Във всеки случай за известно време ще отсъства…
— Не знаех, че е забременял — обади се някой и това моментално отприщи закачките. Пръв се възползва Дейв Шелънбай — щурмовак от екипа „Чарли“.
— Чух, че щял да кърми през цялото време — подхвърли той.
Класната стая се разтърси от оглушителен смях.
— Стига, стига — размаха ръце Били, но и на неговото лице грееше широка усмивка. После побърза да повика и последните два екипа: щурмоваците от „Чарли“ и „Голф“ и снайперистите в екипите, наречени „Янки“, „Уиски“ и „Зулу“. Всички бяха налице.
— Твои са, шефе — рече Били, обръщайки се към Лес Мейсън.
Лутър отстъпи от катедрата, освобождавайки място за Мейсън. В помещението се възцари тишина. Новаците бяха петима и седяха най-отзад: Уолър, Майк Мос, Хорхе Салинас, Уил Андрюс и Фриц Лотшпайх. В качеството си на ООЗ оператори от най-новото поколение, те бяха преодолели абсолютно всички препятствия. Вече беше време да стъпят на борда.
— Знаете, че не си падам по церемониите — обяви Мейсън. Зад гърба му имаше девет години служба в отряда на снайперистите, които потвърждаваха това изявление. — Но все пак бих искал да ви кажа някои неща…
Ръцете му легнаха върху катедрата, сякаш търсеха подкрепа.
— Нашата страна е в състояние на война. Можем да я наречем с различни имена — сенчеста война, война зад затворени врати, но при всички случаи това е една трудна за разбиране война. Водим я срещу враг, който е по-силен, по-гъвкав и по-мобилен от всичко, което познаваме досега. Той няма униформа, а понякога му липсва и име…
Лес замълча и прочисти гърлото си.
— След няколко минути ще получите заповед за изпълнението на задачи по места, които дори не сте сънували, ще ви се наложи да вършите неща, които никога не сте си представяли. Но преди да ударите камбаната, трябва да сте наясно, че приемането на тази заповед означава всеотдайност. Означава саможертва. Означава съвършенство — като начин на живот, във всичко — от учебните стрелби в „Периметъра на смъртта“, до възпитанието на децата ви.
Читать дальше