Кристофър Уиткомб - Снайперистът

И това бе прекрасно, тъй като той бе в състояние да даде на американското правителство това, към което със зъби и нокти се стремят всички правителства по света: ДОСТЪП. Със своите сто двадесет и седем хиляди работници и служители, с филиали и подразделения в банковото дело, корабостроенето, промишленото производство и легални търговски отношения със сто и седемнадесет страни в света, неговата компания бе в състояние да отваря врати, недостъпни за никой друг.

Хох направи кратка пауза, после се обърна надясно и тържествено обяви:

— Този човек е Джордън Мичъл, дами и господа!

Джеръми и Сирад си размениха смаяни погледи.

— Искате да кажете, че една от най-големите американски корпорации е фасада на ЦРУ? — подхвърли Джеръми. — Но защо, по дяволите, ЦРУ ще продава сигурни комуникации на…

На Сирад й светна едновременно с него. Лицето й все още гореше от побоя, но нещата в главата й започваха да се подреждат.

— Защото е знаел, че те ще ги използват — подхвърли тя.

Бийчъм кимна с глава. Явно я бяха запознали със ситуацията в колата, на път от централната гара насам.

— Това бе единственият начин да ги спрем — каза тя. — „Ал Кайда“ планира нападенията си в продължение на години. От разговорите по уж сигурните линии разузнавателната общност научава, че Алал-Бин и неговите сподвижници планират нападение срещу федерално учреждение — това, което ние нарекохме „Матрица 1016“, но без никаква представа за какво точно става въпрос — химическа атака на Уолстрийт, портативно ядрено устройство вътре в Нюйоркската банка, кибер престъпление…

Тук думата взе Траск.

— Джордън Мичъл доброволно се остави да бъде демонизиран и мразен от цялата страна, с единствената цел да я спаси…

— А парите? — попита Джеръми, който все още не разбираше подробностите. — Вие току-що откраднахте парите на терористите!

— Само за момента — поясни Хамид. — Няма начин да спрем всички трансфери, стартирани от „Ал Кайда“. По тази причина прехвърлихме процеса през нашите защитни сървъри. Сега вече всичко е наред. Никой няма да разбере какво изобщо е станало, с изключение на нас…

— Нас? — вдигна вежди Джеръми. — Какво имате предвид?

— Светът вече е друг, агент Уолър — обади се Мичъл. — И изисква нов подход спрямо тероризма. Това, което виждате в тази зала, представлява основата на един изцяло нов начин за водене на бой: никакви следи, абсолютно отрицание, незабавен отговор — дълбоко секретна операция, за която дори президентът знае само в най-общи линии.

От изражението на Хесус личеше, че е бил посветен в плановете още от самото начало. Останалите очевидно бяха посветени на различни етапи от действието.

— От всичките двеста и осемдесет милиона американски граждани, аз трябваше да открия трима, които да притежават нужните умения и постове за реализацията на проекта — подхвърли Мичъл, после се изправи и направи няколко крачки към новите посветени — Джеръми, Сирад и сенатор Бийчъм: — Филип и останалите помогнаха за изграждането на мрежата, но ние имахме нужда от действащи представители на силите на реда, разузнавателната общност и политиката. Вие тримата оцеляхте, поздравявам ви…

— Това селекция ли е? — възкликна Джеръми. — Разбихте ни живота в името на някаква шибана селекция?

— Разбихме ви живота ли? — викна Мичъл. — Едва ли, агент Уолър. Това, което ви беше отнето, може да се възстанови още преди закуска. Животът понякога е странно нещо. Всичко опира до шанса и начина, по който избираме да се възползваме от него…

Мичъл замълча, позволявайки на кандидатите си да обмислят това, което им предстои. Ангажимент като този неизбежно се опира повече на вярата и убеждението, отколкото на логиката.

— Вие сте патриоти — добави той. — Доказахте го по категоричен начин. — Тази вечер видяхте какво можем да направим, когато сме разделени. Опитайте да си представите колко повече можем, ако сме заедно!

Джеръми Уолър се беше настанил на задната седалка на кадилака последен модел. Вестникът до него съдържаше два особено интересни материала. На първа страница, с достатъчно дебел шрифт, за да се вижда ясно дори в полумрака, крещеше заглавието БИЙЧЪМ, ОБЕКТ НА ЗАГОВОР! По всичко личеше, че най-сетне са открили Крейг Слейтър, вече напълно възстановен от лошото падане, което му се беше случило по време на археологическа експедиция в Турция. Неназовани източници твърдяха, че ФБР допуснало грешка в ДНК анализа, свързал Слейтър с кръвта в градската къща на Бийчъм, а вашингтонската полиция призна, че няма никаква представа кой стои зад реалното нападение над сенаторката.