Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Джордън Мичъл, сепна се тя. Нима би стигнал чак дотам, за да продава проклетите си телефони?

— Като ви казах, че в цялата работа няма нищо лично, аз наистина бях убеден в това, госпожо сенатор — добави едрият мъж. Влакът безшумно спря на перона, вратите тихо изсъскаха. — Не знам дали някога ще се отърва от тези хора, но мисля да опитам… Бих посъветвал и вас да сторите същото.

Валез се обърна, но Бийчъм го хвана за ръкава.

— Не можете да си тръгнете просто ей така! — умолително го погледна тя.

Той внимателно се освободи от пръстите й, а чернокожият наблюдател направи още няколко крачки към тях.

— Желая ви късмет.

Бийчъм с отчаяние остана да гледа как последната й надежда за оправдание влиза във вагона и вратата се затваря след него. Чернокожият продължаваше да се приближава.

Джеръми освободи шофьора и излезе от приятно затопления кадилак. Намираше се на ъгъла на Шейсет и седма и Парк авеню. Бързата връзка с Мусто и автоматичният указател му дадоха достатъчно представа за това, което предстоеше през остатъка от нощта. Според Мусто нюйоркската централа на ФБР бе издала заповед за издирването му, разпространена сред всичките шейсет и шест подразделения на Бюрото в страната. В нея изрично било посочено, че той представлява „реална и непосредствена заплаха“ за текущи разследвания.

Добрата новина беше, че Мусто успял да локализира номера, на който се е обадил по сателитния телефон Хесус. Оказало се, че е централата на компанията „Бордърс Атлантик“ на две пресечки от командния пункт. Джеръми нямаше представа какво очаква да открие посред нощ в една празна офис сграда, но в този момент просто нямаше къде другаде да отиде. Нещо интуитивно му нашепваше, че ако проникне вътре, може би ще успее да разсече Гордиевия възел, който стягаше живота му.

Сирад седеше в тежкото орехово кресло, поставено в близост до огромните прозорци на Бойната зала, и поройният нюйоркски дъжд плющеше зад тях. Ръцете й бяха извити и завързани на гърба — толкова високо, че беше принудена да заеме доста болезнена приведена поза. Краката й бяха широко разтворени и оковани с вериги за крачетата на креслото. Бяха свалили дрехите й, оставяйки я по бельо.

— Пак ще попитам: за кого работите?

Разпитът се водеше пряко от Мичъл, останалите не бяха обелили нито дума.

— Знаете за кого! — рязко отвърна Сирад. Опитваше се да демонстрира кураж, въпреки че лицето й гореше от няколкото тежки плесника, с които я беше възнаградил Дитер. Кръв нямаше, но ударите с отворена длан винаги причиняваха силна болка. Към която се прибавяше и унижението от провалената мисия. — Работя за вас!

ПЛЯС!

Този път плесникът на Дитер беше достатъчно силен, за да разкървави долната й устна.

— Нали разбирате, че това не може да е вярно — снизходително подхвърли Мичъл. — Хората, които работят за мен, не крадат като вас. Моите служители не преспиват с хора от висшето ръководство на компанията, за да измъкнат поверителна информация. Моите служители не ме предават, защото прекрасно знаят какво правя за тях. Вярно ли е това, Сирад?

Мичъл заобиколи Дитер и се изправи на една ръка разстояние от лицето й. Пръстите му проследиха елегантната извивка на шията й и се плъзнаха надолу, към голото рамо. Хамид стоеше точно зад него и наблюдаваше сцената с абсолютно равнодушно лице.

Мичъл рязко дръпна презрамката на сутиена й.

— Вие може да получавате заплата от „Бордърс Атлантик“ и пак да не работите за мен — промърмори той. — Кой ви изпрати тук?

ПЛЯС!

Този път плесникът беше нанесен лично от Мичъл, който стреснато отстъпи назад, сякаш ужасен от собствената си постъпка. Гледаше ръката си с изражението на дете, което току-що е получило фантастична нова играчка.

— Така нищо няма да стане — обади се Траск.

— Съгласен съм — кимна Дитер, наклони глава и започна да разглежда Сирад като някакъв рядък екземпляр. — Времето ни изтича. Ако тя знае за търговията с периферии, вероятно знае и за матрицата. Което означава, че сме изправени пред изключително трудна ситуация.

— В такъв случай да опитаме с водната дъска — кимна Мичъл. — Тя може би ще възвърне дар словото на тази хубава уста!

Джеръми нямаше време за планиране. От разговора с Мусто бе разбрал с кого говори Хесус по сателитния телефон, но едновременно с това почти сигурно се беше разкрил. В момента можеше да се надява само на едно — да предизвика достатъчно смут, за да принуди Джордън Мичъл да се върне в сградата. Успее ли да се добере до него, преди да бъде засечен от ФБР, може би щеше да разиграе картата „Хесус“. И междувременно да спре началото на онова, което Хесус наричаше „Матрица 1016“ или „Сватбата“…