Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Стой! — вдигна ръка Джеръми, а дулото на пистолета направи кратка обиколка на стаята — колкото да напомни на Дитер, Хамид и Траск, че не ги е забравил.

— Отдръпнете се от нея! — заповяда той, пристъпи към масата и развърза въжетата с лявата си ръка. Сирад скочи на пода и се запрепъва към дрехите си, струпани на един стол до стената.

— Искам да знам защо, предателско копеле! — изръмжа Джеръми. — Защо правиш всичко това с нещастния ми живот!

— Вече чух, че задавате прекалено много въпроси, агент Уолър. Но това вероятно е нормално за хора от вашата професия… — Мичъл направи леко движение по посока на Траск: — За съжаление, в момента не разполагаме с достатъчно време…

Траск посегна да вземе дистанционното, с което се управляваше медийният център.

— Не мърдай! — изрева Джеръми, но онзи все пак успя да натисне копчето. Облицованата с ламперия стена се плъзна встрани, зад нея се показа редицата от телевизионни и аудио монитори, благодарение на които беше проследена и йеменската експедиция на самия Джеръми.

— Казах ти да не…

Преди да успее да завърши изречението, някой безшумно се изправи зад гърба му. Той го усети с периферното си зрение и започна да се обръща, но един глас го накара да се закове на място. Мъжки глас, на чиито заповеди беше свикнал да се подчинява.

— Достатъчно, Уолър! — изръмжа Хесус. — Хвърли пистолета!

Джеръми примигна два пъти, опитвайки се да прогони дъждовната капчица, паднала от мократа му коса. Как, по дяволите, ме е проследил дотук, механично се запита той.

— Нищо няма да хвърля! — тросна се той и насочи пистолета право в челото на Мичъл. Дулото се оказа толкова близо до президента, че в носа го удари миризмата на оръжейна смазка. — А ти какво ще направиш? Нима ще застреляш в гръб колегата си? Убийствата в Йемен ти се разминаха, но тук това едва ли ще стане!

В следващата секунда главата му бе прорязана от остра, зашеметяваща болка. Изпита чувството, че се е изправил пред гигантски високоговорител, от който обаче не излизаха никакви звуци. Политна, стисна слепоочията си с две ръце и бавно рухна на колене. Пистолетът глухо изтрака на пода пред него.

— Тук оръжията присъстват само в колекции, господин Уолър — усмихна се Мичъл. — И мястото им е на стената. Новите технологии отдавна са ги заместили…

Направи знак към глока на пода и Хесус се наведе да го вдигне. В момента, в който го стори, болката в главата на Джеръми изведнъж изчезна, а очите му възстановиха фокуса си. От върха на носа му увисна малка капчица кръв.

— Хох, доведи ги! — разпореди се Мичъл с леко повишен глас.

През една от страничните врати се появиха трима мъже и една жена. Сирад беше първата, която демонстрира смайване. Пресвети Боже, ахна безгласно тя. Първият от влезлите мъже беше Хох.

— Позволете да ви представя нашите гости — подхвърли Мичъл и скръсти ръце пред себе си, сякаш откриваше заседание на борда. — Това е господин Чарлс Хох, армейски полковник на работа в Централното разузнавателно управление.

Хох се изправи до стената със сабите, лицето му беше напълно безизразно. До него застана мъж, чиято физиономия Джеръми смътно познаваше — най-вероятно от телевизионните репортажи, свързани със скандала около сенатор Бийчъм.

— Това е господин Крейг Слейтър от Съвета за национална сигурност — продължи представянето Мичъл. — Може би ще разпознаете в него жертвата на сенатор Елизабет Бийчъм, която, сигурен съм, няма нужда от представяне…

Джеръми и Сирад гледаха опулено, без да могат да повярват на очите си. Бийчъм наистина стоеше пред тях, редом със Слейтър, който изглеждаше здрав и в добра форма, въпреки многобройните репортажи, уверяващи в противното. Никой от останалите присъстващи в помещението не изглеждаше впечатлен.

— И накрая, но не на последно място, позволете ми да ви представя Филип Матюз — вашингтонски адвокат с безупречна репутация. — Мичъл замълча за момент, очите му с наслада огледаха присъстващите. — Май всички сме тук… Добра работа, господин Траен.

Началникът щабът склони глава в знак на благодарност, после посегна към апаратчето за смяна на каналите. Щракна веднъж и на мониторите се появи лицето на мъж, заснето от непосредствена близост. Никой от присъстващите не го познаваше по име, но това беше Мустафа Али Мохамед — чистачът, на когото се падаше честта да задейства „Матрица 1016“.

— Знам, че някои от вас имат въпроси — продължи Мичъл. — На тях ще отговоря след минутка, а сега трябва да свършим една дреболия…