Кристофър Уиткомб - Снайперистът

В момента, в който черният кадилак намали ход и спря до пресечката на Осемдесет и първа, Джеръми изскочи иззад ниския хвойнов храст, полетя към него и светкавично се тръшна на задната седалка.

— Телефонът ви, моля! — извика на шофьора той. — Имам нужда от мобилния ви телефон!

Сирад знаеше, че никога не биха я допуснали на седемнадесетия етаж. А и нямаше смисъл. Отговорите, които й трябваха, несъмнено се намираха в служебния компютър на Хамид.

Малко след полунощ тя стана, излезе от кабинета си и взе асансьора за двадесетия етаж. Там просто прекоси коридора и влезе в луксозно обзаведения офис на финансовия директор. Компютърният му терминал кротко дремеше вдясно от писалището. Отляво беше лаптопът, с който обикновено работеше по сделките с перифериите.

— „Бордърс Атлантик“ е пълен с тайни и те всичките са мои! — напевно прошепна тя, иронизирайки думите, с които я беше посрещнал Джордън Мичъл. Вътрешната заповед, която забраняваше на служителите да заключват кабинетите си, вероятно беше свършила работа по отношение на дребните риби, но сега вършеше добра работа и на нея.

Седна, без да пали осветлението, и се наведе да включи и двете машини. Слабият блясък от екраните й беше напълно достатъчен.

Сега ще видите за какво става въпрос, копелдаци, закани се тя, докато пръстите й тичаха по клавиатурата. Трябва ми само един миг сред вашите малки тайни и те вече няма да са такива!

Мичъл се отдръпна от терминала на Ръс, убеден в успешния край на операцията, в която бе вложил толкова труд и нерви. Стартовото броене беше започнало.

— Значи приемаме, че арабите са сигурни в системата? — попита той.

— Да, сър — отговори Траск. — Би Би Си излъчва материал за ССТ телефони, открити в тайни квартири на терористи в Кайро, Каракас и Манила. Трите кабелни канала съобщават за намерението на ФБР да поиска заповед за обиск още утре сутринта. Претендентите от Демократическата партия заклеймиха „Бордърс Атлантик“ и лично вас, обвинявайки ви в предателство към интересите на САЩ в името на финансовата печалба. Ако изключим името на сенатор Бийчъм, в момента вашето име и името на компанията са най-мразени в Америка.

— Добре — кимна Мичъл и скръсти ръце на корема си, както го правеше в редките моменти на задоволство. — Нещо за нивото на заплахата?

— Департаментът по вътрешна сигурност възнамерява да го повиши до червено, главно заради „Матрица 1016“. Не са определили точно кога, ето защо не знаем дали ще е утре, или по-нататък през седмицата. Според някои спекулации, този ход може да окаже значителен натиск върху цената на нашите акции в посока надолу…

— Няма да има значение — поклати глава Мичъл. — Ние ще бъдем на сигурен бряг далеч преди това да е станало…

— Момент — изведнъж се обади Ръс. — Регистрирам нерегламентиран достъп до базата данни на перифериите. Току-що се появи!

— Къде? — попита Мичъл. Беше по-скоро любопитен, отколкото разтревожен.

— В кабинета на Хамид. Някой използва неговия терминал и парола…

Мичъл се извърна към най-светлия финансов ум на корпорацията.

— Нали ти казах, Хамид? — подхвърли той. — Красивото ти гадже проявява интерес към далеч повече от твоята топла усмивка!

Само три минути след проникването в кабинета на Хамид, Сирад успя да влезе в програмата за търговия с периферии на компанията, в различните сметки и папки с информация — на практика всичко, което Хох бе поискал да получи, когато я изпрати в апартамента на финансовия директор. Прехвърли всичко върху дискове и поклати глава, смаяна от мащабите на сделките и измамите, ръководени от Мичъл. Стотици милиарди долари, клиенти от Близкия изток, Европа, Азия, а дори и вътре в Съединените щати. Ако това тук попадне в ръцете на финансовите органи, с Мичъл ще бъде свършено.

Докато работеше, държеше под око и приемната. Беше съвсем наясно, че активирането на компютрите в този кабинет вероятно е регистрирано някъде из огромната сграда. Може би мутрите горе, на седемнадесетия етаж, вече знаят за присъствието й тук.

— Хайде, скъпи — прошепна тя, докато набираше последната си команда, и извади петия диск, запълнен докрай с информацията от лаптопа. Захранването бе прекратено, машината утихна. На екрана не се появиха никакви сигнали, че някой някъде се интересува от включването й.

Сирад тикна дисковете в джоба на жакета си и забърза към вратата. Нейният събеседник в чата беше дал да се разбере, че информацията им трябва спешно. Сега й оставаше да намери някое Интернет кафе, за да си уговори срещата.