Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Дитер активира вътрешните тонколони и електронно изолираната стая се изпълни гласовете на двама мъже, които разговаряха на арабски. Миг по-късно се включи и гласът на преводача. Разговорът се оказа тривиален — двамата просто изпробваха новите си телефони.

— Министерството на външните работи в Дамаск търси либийски търговец на килими в Александрия, Вирджиния — обади се предупредително Ръс.

— По всяка вероятност ще се окаже, че тези могат да експортират стоката по-бързо и от нас — промърмори Мичъл.

— Ди Ейч Ел, ама денонощно и без почивен ден — жлъчно добави Дитер.

— Ето, стартираме…

Оз изчисли и засече милионите клетъчни комуникационни контакти — от граждански и военни комуникационни спътници, включително тези на НАС и Националната разузнавателна служба. След броени секунди екранът закипя от информация и пред очите на Мичъл зейна черната бездна на международната алчност и подлост, разкрита му от уникалната електронна апаратура.

Поклати глава, вътрешно смаян от лекотата, с която беше проникнал в най-ревниво пазените тайни на правителството. Пари. Все някой трябва да произвежда шпионското оборудване, с което да се следи алчният външен свят. И кой е по-подходящ за това от най-голямата телекомуникационна компания на същия този свят? „Бордърс Атлантик“ беше направила офертите си по-ниски от тези на конкуренцията, давайки си ясна сметка, че в дългосрочен план информацията ще й донесе далеч по-големи печалби от усъвършенстването на продуктовата гама.

Невероятно, промърмори на себе си той. ЦРУ и НАС са превъртели на тема лична сигурност, издават какви ли не електронни карти и цифрови кодове, но в същото време не проявяват никакъв интерес към собствениците на корпорациите, на които поръчват въпросната техника. Хора като Робърт Хансен и Олдрич Еймс 3 3 И двамата свързани с нашумели съдебни процеси за промишлен шпионаж. — Б.пр. са като пеленачета в сравнение с големите развойни компании като „Форд Аероспейс“ или „Ранд Корпорейшън“. Именно тези компании са създали софтуера, разработили са продуктите и са напечатали указанията за тяхното ползване, които впоследствие се наизустяват от всеки американски шпионин. Все едно че са заключили буркана със сладкото, но са забравили за човека, който притежава рецептата за неговото приготвяне…

— Ето, господин Мичъл! — извика със зле прикрито вълнение Дитер и побърза да увеличи звука. Прозвуча разговорът между сирийското външно министерство и либийския търговец на килими, установил се в Съединените щати.

— Този разговор го чакаме отдавна! Знам, че ще прозвучи банално, но фактът си е факт: след по-малко от час „Бордърс Атлантик“ ще стане господар на света, в съвсем буквалния смисъл на думата!

Джеръми се отпусна на едно от двете широки легла. Стаята на осмия етаж на „Есекс Хаус“ беше обзаведена много приятно. Служителката на ДПС зае удобното кресло вдясно, а онзи с бицепсите остана прав до вратата.

— Искате ли да ви поръчам нещо? — попита жената. — Чай, безалкохолно?

Безалкохолно ли, изкрещя безгласно Джеръми. Светът се сгромолясваше върху главата му, а тази насреща го третираше така, сякаш е хванал грип!

— Не, благодаря — отвърна на глас той, опитвайки се да се държи нормално. Нямаше представа какво са й казали: ирационално поведение, халюцинации, неочаквано изчезване от работното място. А и онзи инцидент във Фермата — каква глупава разсеяност, господи!

Спомни си изражението върху лицата на колегите си, докато се качваха тук. Единствен Лотшпайх му пожела всичко хубаво. Останалите просто го зяпаха, а в очите им имаше нещо средно между симпатия и презрение. Седнал върху хотелското легло, Джеръми изведнъж се запита дали и Каролайн ще го гледа така.

Направи опит да си припомни телефонния номер. Трябваше на всяка цена да се измъкне от тази стая, трябваше да открие тайната, която Хесус толкова ревниво пазеше от него.

— Всъщност, няма да откажа чаша горещ чай — подхвърли той. Трябваше да е нещо, което жената не може да му предложи веднага. Трябваше да е нещо, което да поръча отвън. — Нали ще ме извините за минута? Искам да отскоча до тоалетната…

Жената го дари с онази съчувствена усмивка, с която го беше посрещнал психологът след акцията в Пуерто Рико.

— Вървете — кимна тя. — А през това време аз ще позвъня на румсървиса…

Джеръми стана и бавно тръгна към банята, плъзгайки се покрай безмълвната грамада от мускули до вратата. Наблюдаваше го с периферното си зрение, надявайки се да открие някаква слабост, някакъв шанс да нанесе удар и да изчезне.