Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Беше набрал половината от цифрите, които му продиктува Мусто, когато вратата на канцеларията се отвори и на прага застана Хесус.

— Чух, че си бил доста зает — промърмори намръщено взводният.

Джеръми затвори телефона и спокойно се обърна да го погледне.

— Подранил си…

Хесус огледа стаята, сякаш за да се увери, че е празна.

— Лотшпайх каза, че сте приключили.

— С изключение проучването на маршрута. Предположих, че вие ще ни подадете една ръка, тъй като имаме да довършваме тук…

Хесус мина на сантиметри от мястото, на което седеше Джеръми. Ръката му се стрелна към масата и грабна листчето, върху което беше записан служебният телефон на Мусто.

— Един човек иска да те види — отчетливо каза той, заби поглед в очите на Джеръми и леко поклати глава. Думите бяха излишни.

— Специален агент Уолър?

Гласът беше приятен и леко снизходителен. Принадлежеше на една миловидна жена, която се появи на прага в компанията на двама едри бойци от специалните части. Единият беше шофьорът с огромните бицепси.

— Аз съм Шийла Рейнолдс от нюйоркската оперативна централа, „Програма за подпомагане на служителите“. Мисля, че трябва да си поговорим…

Стомахът на Джеръми се качи в гърлото му. ППС се занимаваше с онези служители на ФБР, които имаха проблеми с наркотиците или алкохола… И с онези, които бяха превъртели.

— Моля, елате с нас — добави жената. Тонът й беше все така мек и приятен, но в гласа й се долови и стоманена нотка.

Джеръми погледна към вратата, после измести очи по посока на специалните агенти и Хесус.

— Добре — каза той и бавно се изправи.

— Един момент, Уолър — спря го Хесус и протегна ръка. — Ще те затворим в изолирано помещение до момента, в който решим, че си годен за някоя опресняваща главата и тялото операция. Дотогава ще задържа пистолета и служебната ти карта…

Наетата лимузина на Бийчъм спря в близост до пресечката на Бродуей и Деветдесета улица. Навън се сипеше топъл августовски дъждец. Първият адрес на Шеридан в Ню Джърси се оказа пощенска кутия, значи този трябваше да е верният.

Без да слиза от колата, тя огледа фасадата от потъмнели тухли. Светеха само три прозореца, но това беше нормално за късния час.

— Чакайте тук, ако обичате — каза на шофьора тя.

Слезе от колата и изтича под дъжда към входа на сградата. Разбра, че има проблем, едва когато стигна вратата. Пътят към асансьора беше препречен от униформен портиер.

— Мога ли да ви помогна? — попита той. Очите му внимателно пробягаха по чертите й, а на лицето му се появи леко недоумение. Сякаш не можеше да повярва, че убийцата от телевизията изведнъж е решила да се появи пред него посред нощ — мокра и премръзнала.

— Аз… Аз… О, по дяволите! Вие вероятно вече знаете коя съм…

Мъжът избягваше да поглежда към таблоида „Глоуб“ на масичката. На цялата първа страница на вестника беше поместена снимката на Бийчъм, а над нея с големи букви беше изписано ПРЕДАТЕЛКАТА БЯГА!

— Да, знам коя сте — кимна той. Портиерите виждат какво ли не.

— Искам да говоря с един от наемателите ви — поясни тя, решила да бъде откровена. — Човек на име Валез, обитава апартамент 7А. Мисля, че именно той ме нападна в дома ми и вероятно е участвал в заговор за моето дискредитиране.

Портиерът кимна с глава, но му личеше, че се чуди какво да прави. После вдигна един ламиниран картон от масичката си и прокара пръст по имената на обитателите.

— Вижте, сенатор Бийчъм — започна той. — Брат ми излежава присъда на остров Райкърс, но твърди, че никого не е убивал. Един мой приятел от училище лежи за въоръжен грабеж, но и той твърди, че са го накиснали. Затова би трябвало да ви кажа право в очите, че сте престъпничка, която е предала доверието на избирателите, убивайки онзи човек от Белия дом… Но в продължение на повече от две години аз виждам този Валез всеки ден — „добро утро, господин Валез, лека нощ, господин Валез“… Проявявал съм любезност, но той нито веднъж не си направи труда да ми отговори.

Бийчъм трепна и отмести поглед, тъй като на малкото телевизорче до мониторите на охранителните камери изведнъж цъфна собствената й физиономия. Предаваше Ен Би Си, а заглавната заставка гласеше ПОЛИЦИЯТА: БИЙЧЪМ ВЕРОЯТНО Е БИЛА ШПИОНКА. Маслото в огъня се доливаше и от подвижната лента на топ новините отдолу, която обяви: ИЗТОЧНИЦИ НАРИЧАТ ВРЕДИТЕ ЗА ДЪРЖАВАТА „ОПУСТОШИТЕЛНИ“.

— Бих ви помогнал, госпожо сенатор — продължи монолога си портиерът, докато пръстът му продължаваше да тича по списъка. — За съжаление обаче сте закъснели с двадесетина минути. Днес следобед Валез неочаквано си изнесе багажа, а преди малко му поръчах такси за гарата. Съжалявам, мадам, но той замина…