Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— С нула отпечатъци — подхвърли Мичъл.

— С нула наши отпечатъци, сър — поправи го Траск. — Вината ще се стовари върху „Ал Кайда“. Можем само да предполагаме каква ще бъде реакцията на Белия дом, чийто стопанин ще е много, много бесен…

Джордън Мичъл пристъпи към източния прозорец и насочи поглед към нощната панорама на Ню Йорк.

— А с Бийчъм какво ще стане? — попита изведнъж той.

— Нещата се развиват според плана — отвърна Траск и хвърли на масата предварителни копия от статиите на „Вашингтон Пост“ и „Ню Йорк Таймс“, които вече бяха излезли в електронните им издания.

— Адвокатът й се оттегля от делото. ФБР и областната полиция ще искат да я затворят за нарушаване на гаранцията. Положението й бързо се влошава. Наела е частни детективи да претърсят къщата й. Те са открили известно количество отпечатъци, но ние ще имаме грижата. В момента, в който Америка прочете историята, която сме й скалъпили, никой няма да иска да я чуе…

— А другите елементи? — попита Мичъл, обърна се и вдигна някакво досие от масата.

— Всичко е готово. Времевата последователност изглежда безупречно. Напълно сме убедени, че нашите линии към йеменската операция са били на сто процента защитени. В момента, в който получим прехващането, „Бордърс Атлантик“ ще бъде готова за преврата. Точно по график.

— Добре.

Мичъл пристъпи към една от витрините и плъзна пръст по стъклото, което предпазваше най-ценното му старинно оръжие — изработената от бронз и никел карабина „Хенри“, калибър 5440. Тя е била предложена в дар на Лудия кон, в знак на добра воля непосредствено преди насилственото преместване на сиуксите в резервата Пайн Ридж. Но обзет от подозрението, че индианският вожд може да я използва срещу американските войници, Юлайсис С. Грант наредил на личния си оръжейник да й изпили ударника…

— Как са продажбите? — попита той. Дори изложен на публично презрение и изолация, заплашен от разследване на сенатски комисии и ФБР, той продължаваше да жъне успехи на писателското поприще — книгата му се продаваше като топъл хляб, доказвайки на практика правилото, че лоша реклама няма…

— Осемдесет хиляди през последната седмица — отговори Траск. — Току-що пуснахме две реклами на по цяла страница в „Ню Йорк Таймс“, насочени към младите и образовани хора във възрастовата група 21–30. А ако настоящата операция продължава да се развива по план, продажбите ще скочат до небето.

Мичъл кимна. За добро или за лошо, той беше капиталист. Дори и сега, по-малко от осем часа преди организираната атака срещу финансовите устои на държавата, която щеше да се разпростре и върху цялата световна икономика, той пак искаше да е сигурен, че всичките му бази са покрити. Силните ще оцелеят и когато това стане, той ще бъде най-силният между тях…

Джеръми погледна часовника си, преди да влезе в асансьора на „Есекс Хаус“ — един от най-хубавите хотели в района на Сентрал Парк. Цифрите показваха 23:17. За четирите часа откакто двамата с Лотшпайх напуснаха командния пункт, те бяха проверили всяка врата, коридор, гардероб и пожарогасител на четиринадесетия етаж. Бяха осигурили асансьорните шахти и разчистили забранените за външни лица зони от покрива до кухнята в приземието. Освен това пуснаха списъка на гостите през компютрите на Националния криминологичен център, митническите и имиграционни власти, ЦРУ и Сикрет Сървис.

Всичко изглеждаше наред, а до пристигането на конкретния клиент — министъра на външните работи на Афганистан, насрочено за 6:15 сутринта, имаше още много време. Джеръми беше доволен от бързия им напредък, но всичко това отстъпваше пред първата и най-важна задача — телефонния номер, който очакваше от Мусто.

— Какво ще кажеш за една проверка на маршрута? — подхвърли Лотшпайх, докато асансьорът ги сваляше към фоайето. Някой все пак трябваше да разиграе придвижването на охранителния взвод от хотела до мястото на срещата на Г-8, намиращо се на Тридесет и втора улица.

— Да я оставим на Хесус и останалите — поклати глава Джеръми. — Те още не са се включили, а на нас ни предстои да проверим калибровките на контролния скенер и да сверим списъка на притежателите на пропуски…

Двамата партньори бяха покрили почти всички точки от десетте страници на наръчника за проверка на терена, при това за почти двойно по-кратко време от нормалното. Тъй като оставаха по-малко от седем часа до кацането на клиента, беше разумно Хесус да разпредели другите задачи между останалите членове на екипа.