Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Остана в леглото за около час, опитвайки се да прогони пулсиращата болка от главата си, а и да намери отговорите на дълъг списък с въпроси. Нея ли беше дебнал онзи тип? Дали не беше проникнал в апартамента със същата цел? Как Мичъл и горилите му се озоваха толкова бързо там, дори да са били предупредени от алармата?

Изчака известно време след като си тръгнаха Мичъл, Хамид и докторът, когото бяха повикали да я прегледа, после скочи от леглото и навлече дънки и проста памучна блузка. Разбира се, че са я поставили под наблюдение, но положението беше такова, че нямаше голям избор.

Смени няколко таксита, разхождайки се в различни посоки из центъра на Ню Йорк. Използваше същата контраразузнавателна техника, до която беше прибягнала и по-рано през деня. Този път обаче носеше само пари в брой — никаква чантичка, никакъв телефон или електронни карти, които биха могли да скрият евентуалния издайнически чип.

Когато най-сетне реши, че се е отървала от наблюдението, Сирад слезе от поредното такси и хлътна в едно Интернет кафе в центъра. Поръча си чаша диетично соево мляко и седна пред един от обществените терминали. Докато течността в чашата й изстиваше, тя успя да се свърже с електронния вестник на студентите от Щатския университет на Индиана и се регистрира в неговия уебсайт. След броени секунди за нея се лепна абонат с име АПЕКС575. Всеки страничен наблюдател би стигнал до заключението, че последвалият диалог не е нищо повече от обичайното празно дърдорене в мрежата, но на практика АПЕКС575 беше електронното име на един офицер от ЦРУ с работно място в Чантили, Вирджиния. Студентският вестник беше явката за спешни контакти на всички агенти под прикритие, изпаднали в неприятна или опасна ситуация. В нейния случай АПЕКС575 беше пътят й към свободата…

Зае удобна позиция пред клавиатурата и набра собственото си Интернет прозвище.

ПОРТИА27 Животът се обърква. Искам съвет.

АЛЕКС575 С какво мога да ти помогна?

ПОРТИА27 Трябва да се срещна с ментора.

АПЕКС575 Невъзможно. Какво ти трябва?

ПОРТИА27 Указания.

АПЕКС575 Претърси домашната база. Веднага. Времето изтича.

ПОРТИА27 Периферни данни?

Тук й се наложи да почака. Бе поискала среща с Хох на предварително определено място, но й отговориха, че той е извън Ню Йорк. Той обаче й беше оставил разпореждане час по-скоро да влезе в служебния компютър на Хамид, който се намираше в кабинета му в „Бордърс Атлантик“. Не знаеше защо получава подобна заповед, може би такива са стандартните изисквания.

АПЕКС575 Да. Времето е малко. Няма допълнителна информация.

Сирад се изключи от чата, огледа се във всички посоки за евентуален наблюдател, след което излезе от Интернет. Допи млякото си, после стъпи на тротоара, спря такси и се насочи към една пътническа агенция. Там изразходва по-голямата част от парите си за покупката на еднопосочен билет първа класа за Белиз. Билетът беше издаден на името на Марта Родригес — псевдоним, който си беше избрала отдавна.

Никога не скачай без резервен парашут, предупреждаваха я инструкторите от школата по парашутизъм в Северна Каролина. Нещата започнаха да се развиват прекалено бързо, дори и за нейния вкус — Сирад Мално искаше да е сигурна, че ако се наложи, отново ще може да се превърне в жена, която никога не е съществувала…

Заместник-директорът на ЦРУ Джордж Шеридан се обади още преди Елизабет Бийчъм да се беше върнала в офиса си. Новината бе, че е успял да открие първообраза на татуираните зарове. Те били измислени от малък екип за специални операции, охранявал известно време някакви оръжейни складове в Туйли, Юта. Няколко бойци от 62-ри пехотен полк били командировани за специална съвместна операция между ЦРУ и Министерството на отбраната, възложена на специален отряд „Медина“. Задачата му била да търси скрити химически и биологически оръжия. Три седемчленни екипа, състоящи се от сапьори, химици и специалисти по биологически оръжия, били пръснати в различни части на Ирак да търсят доказателства за съществуването на различни програми на Саддам за създаване на оръжия за масово унищожение.

Единият от тези екипи бил напълно унищожен при засада на проправителствени федаини, вторият загинал при катастрофа с хеликоптер, но третият все пак изпълнил задачата си — въпреки изключителните трудности, които срещнал по пътя си. Четирима от седемте му членове били учени, а трима — бойци от специалните части. Именно последните носели татуировки с търкалящи се зарове. С тях се играела специална игра, особено популярна сред командосите. Единицата отговаряла на една от най-популярните им поговорки.