Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Една цяла група „Сиви пантери“ се извърна към тях, а някаква дребна бабичка приближи пръст до устата си.

— Ти прослуша ли лентата? — попита мъжът.

— Да, по телефона. Тя ми заяви, че имала да урежда някои неща, а след това щяла да я занесе във ФБР.

— Други неща?

— Допускам, че се е сдобила със записа по неофициален път и сега се опитва да го легализира…

— Значи все още не може да го използва, така ли?

— Не може — кимна Филип. — Тя не разполага с достатъчно пълномощия, за да получи законно информация от подобен род.

Мъжът отметна глава и заби поглед в тавана.

— Аз съм й адвокат — прошепна Филип. — Мисля, че ще успея да забавя нещата с двадесет и четири часа, но ти трябва да се погрижиш за това…

— Не, ти трябва да се погрижиш! — решително възрази мъжът. — Нямам никакво намерение да си рискувам задника заради твоя грешка. Или вземаш мерки да я поправиш, или ние вземаме мерки срещу теб!

— Не ме заплашвай! — процеди през стиснати зъби Флип. — Аз съм адвокат и имам достатъчно опит с подобни неща…

Джон Траск — дясната ръка на Джордън Мичъл, остана с поглед, забит в тавана, сякаш искаше да разгледа добре това, което можеше да се окаже единствената слаба брънка в една отлично планирана операция.

— Не разчитай прекалено на силата на закона — предупредително изсъска Траск. — Помни, че и ние разполагаме с опит, при това в повече сфери!

Джеръми и Лотшпайх кацнаха на летище „Кенеди“ малко преди мръкване. На паркинга ги очакваше служебен джип със затъмнени стъкла, стълбичка за багажника на покрива, солидна броня и силно издадени встрани стъпенки. Фактът, че този боен автомобил стърчи сред море от лимузини изобщо не смущаваше шофьора с прическа „канадска ливада“ и бицепси като локомотивни буфери. Стажант трета година във ФБР, който очевидно искаше да направи впечатление на командосите от ООЗ и с удоволствие приемаше стреснатите погледи на останалите участници в движението. От момента, в който ги натовари на летището, до спирането на огромния джип пред командния пункт в съседство с моста Трайбъро, той не спря да им задава въпроси.

Джеръми предвидливо се настани отзад и остави партньора си да отговаря. В главата му непрекъснато се въртяха картини от операцията в Йемен, а тревогата му за документите, които Хесус събра от мъртвите мъже там, ставаше все по-силна. Имена, лични карти, снимки, адреси, кредитни карти — всичко това той видя много добре, въпреки слабото осветление пред хижата. Но онези гъсто изписани жълти листове, които взводният събра от масата? Дали това бяха плановете, за които по-късно стана въпрос? Плановете за „Сватбата“, за тази странна „Матрица 1016“?

Когато пристигнаха на командния пункт, той вече беше стигнал до заключението, че отклонението на Хесус по обратния път за дома е било свързано с оставянето на тези документи на някого в нюйоркската централа. Тази централа се беше занимавала както с нападението срещу Световния търговски център и със заговора на Слепия шейх за взривяване на мостовете и тунелите в града, така и с минирането на самолетоносача „Коул“ и нападенията срещу американските посолства в Дар Ес-Салам и Найроби. Беше напълно логично нюйоркската оперативна централа да прояви най-голям интерес към Алал-Бин и готвената атака срещу Федералния резерв.

— Уолър! — извика мъжки глас, когато двамата влязоха в просторното, напомнящо склад помещение, разположено на самия бряг на Ийст Ривър. Акцентът беше типично детройтски, а гласът — плътен бас. — Къде се изгуби, бе човече?

Обърна се и се озова лице в лице с мургав брадат мъж от италиански произход. Казваше се Анди Амустифано и двамата бяха споделяли една стая по време на началната им подготовка в академията на ФБР.

— Мусто! — извика Джеръми и с нескрита радост разтърси ръката на стария си другар. — А ти какво правиш тук?

Мусто беше бивш банков счетоводител, който, според последните им телефонни разговори, беше получил назначение в един от оперативните отряди за борба с престъпленията на „белите якички“. Джеръми доста се учуди, че агент с подобна квалификация е командирован в звено за ВИП охрана, но войната срещу тероризма беше променила много неща. Сякаш в потвърждение на тази мисъл, на колана на Мусто се поклащаше изящен 10-милиметров глок.

— Прехвърлиха ме в ОЧБТ на щата Ню Йорк — поясни Мусто. Беше ясно, че Обединените части за борба с тероризма го бяха изстреляли право на улицата. — В продължение на почти цяла година правех експертни криминологически анализи на финансовите трансфери на „Ал Кайда“, но няма какво да ти обяснявам… И без това няма да повярваш, ако почна да ти описвам с какви глупости се занимаваме тук… Но като те гледам, ти си добре — истински командос от ООЗ в пълно бойно снаряжение. Винаги съм твърдял, че по един или друг начин, ти в крайна сметка ще стигнеш до директорския стол!