Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Шеридан замълча. Той прекрасно знаеше, че като много ръководители на отговорен пост, и на него му се спестяваха част от мрачните тайни на собствения му бизнес.

— Да речем, че си права — бавно промълви той. — Но защо един сенатор на Съединените щати ще прояви желание да те компрометира и унищожи? И за целта да стигне до убийство? При това не на кого да е, а на юрист в СНС. Абсурд!

Бийчъм усети как гръбнакът й се вдървява от справедливо негодувание.

— Не ми трябва обяснение, трябва ми име! — отсече тя. — Анализ на три секунди аудиозапис. Три секунди истина. Ти си единственият човек, който може да ми помогне.

Той помълча известно време, после кимна и си записа нещо в бележника.

— Остави ми касетата. Ще видя какво мога да направя.

— Има и още нещо — погледна го настоятелно Бийчъм. — Мъжът, който ме нападна, има татуировка на ръката, най-вероятно направена по време на военната му служба… — Извади от чантичката си рисунка, върху която работеше от известно време. Чифт зарове, единият обърнат с цифрата едно нагоре, а другият — с две от страните си, на които са изписани двойки. — Надявам се да я проследиш…

Шеридан плъзна пръст върху рисунката.

— Имам желание да ти помогна, Елизабет, в името на дългогодишното ни приятелство — промълви той. — Но ако чуя за този разговор от устата на друг човек, категорично ще отрека всичко!

— Разбирам те, Джордж — кимна Бийчъм. — И ти благодаря.

Категоричното отрицание е крайъгълен камък в тяхната работа. Просто част от играта…

— Добре ли си?

Сирад лежеше на дивана със златиста дамаска в хола на Хамид, а наоколо се движеха петима-шестима мъже. Двама от тях теглеха за краката безжизненото тяло на онзи, с когото се беше борила.

— Можеш ли да дишаш? — попита Джордън Мичъл, който се оказа мъжът над нея.

— Какво стана? — безсилно прошепна тя. — Какво правите тук?

Надигна се до седнало положение и бързо вдигна ръка към гърлото си. Не беше в състояние да преглътне, адска болка пронизваше слепоочието й. Малко над лявото й ухо се беше оформила цицина с големината на топка за голф.

— Какво стана? — повтори тя.

— Мисля, че ние трябва да ти зададем няколко въпроса — поклати глава Мичъл и махна с ръка. Напълно безчувствен, мъжът, който я беше нападнал, изчезна през една от вратите, влачен от двама непознати.

Сирад направи усилие да разпръсне мъглата, която се стелеше в главата й.

— Лошо ми е… — прошепна тя, наведе се над кошчето за боклук и повърна. — Извинете… — Нов пристъп я принуди да остави фразата си недовършена.

— Вероятно си получила сериозна контузия, но ако не бяхме се появили, той със сигурност щеше да те убие.

Сирад вдигна глава и срещна очите на Крис — офицера от сигурността, с когото беше пътувала до Дубай.

— Слушай ме внимателно, Сирад — погледна я настойчиво Мичъл. — Нашият специален отдел откри, че от момента на твоето завръщане някой се опитва да проникне в най-секретните ни файлове. Не знаем кой е той, но съществува вероятност твоята поява тук да е свързана с евентуалната кражба на част от личните файлове на Хамид…

Сирад замълча, но умът й трескаво работеше. Дали я подлагаха на поредния тест?

— Къде го отнесохте? — попита тя.

— Не се безпокой за него — отвърна Крис. — Повече няма да те безпокои, но неговите хора — които и да са те, сигурно ще дойдат да го потърсят…

Сирад направи опит да разсъждава въпреки гаденето и болката.

— Какво ти каза той? — попита Крис. — Познаваш ли го?

Сирад само поклати глава. Не беше го виждала никога през живота си.

— Попита ме за някакъв диск — промърмори след кратка пауза тя. — Искаше някакво сиди, което съм била взела…

Мичъл се изправи и започна да крачи напред-назад. Устните му се превърнаха в тънка черта, а на слепоочията му започнаха да пулсират тънки венички. В очите му се четеше обвинение.

— Казах ти проклетото нещо да не напуска седемнадесетия етаж! — изкрещя той към някого вляво от себе си. Сирад надникна натам и видя бледата физиономия на Хамид, облегнал се на стената до камината. Изглеждаше дълбоко разстроен, страхуваше се.

— Съжалявам, господин Мичъл — смотолеви той. — Мислех си, че тук ще е на по-безопасно място.

Сирад понечи да повърне отново, но с върховно усилие на волята ограничи процеса до две дълбоки хълцания.

— Почистете я, за Бога! — изръмжа Мичъл.

Крис и двама от хората му изправиха Сирад на крака и я поведоха към кухнята. Мичъл остана в присъствието на Хамид и Дитер. В ранния следобед Траск бе напуснал града, поемайки грижата за други неотложни дела.