Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Не, шефе. Готов съм да тръгна.

Каролайн щеше да побеснее, но това в случая нямаше никакво значение. Мейсън се беше женил три пъти. Но ООЗ винаги беше на първо място, независимо от характера на конкретната мисия.

— Добре — кимна той. — Уолт ви чака на пистата. Той ще ви откара до Ричмънд, откъдето ще хванете някой граждански полет…

Без да каже нито дума повече, Мейсън се качи в своя „Експлорър“ и изчезна по Парч Роуд.

Три часа по-късно Джеръми, Лотшпайх и две препълнени тактически раници излетяха от международно летище Ричмънд към нюйоркското летище „Кенеди“. Малко преди излитането му се удаде възможност да звънне у дома, но никой не отговори и той остави съобщение.

— Ще ти обясня по-подробно като се видим — гласеше то. Във всички случаи Каролайн нямаше да го разбере.

Бийчъм караше на изток по Рок Крийк Паркуей, избрала по-късия път между главно шосе 266 и Ленгли. Беше си направила труда да позвъни предварително и да поиска среща със заместник-директора по контраразузнаването Джордж Шеридан, когото познаваше още от времето му на говорител на малцинството в Сената. Дългогодишен приятел на президента, Шеридан си беше спечелил недосегаем статут благодарение на важната информация за ръководителите на „Ал Кайда“, събрана от неговия екип. Двамата с Бийчъм бяха добри приятели, въпреки че той беше заклет републиканец. Едва ли някой от политиците във Вашингтон имаше повече познания от него за разузнавателната общност. И ако някой изобщо можеше да й помогне в сегашната ситуация, това несъмнено беше Шеридан.

Паркира вдясно от главния вход и влезе във фоайето за издаване на временен пропуск. Получила документа, тя се върна в колата и подкара по серпентината на покрития гараж. Намери място чак най-горе, редом с микробусите за спешен превоз. Хора от екипа на Шеридан я чакаха пред новата административна сграда. Три минути по-късно тя вече влизаше в кабинета му на седмия етаж.

— Как си, Елизабет? — попита я с искреност в гласа той.

Вместо отговор тя извади от чантичката си портативен касетофон „Олимпъс“ и натисна клавиша за възпроизвеждане. Шеридан изслуша записа на касетата мълчаливо, но с видим интерес.

— Какво беше това?

— Запис на нещо, което никога не се е случвало.

Той се облегна назад и прекара длан по грижливо сресаната си коса.

— Ще трябва да ми разкажеш малко повече…

— Добре, слушай — кимна тя. — Става въпрос за малко сладко проникване в частен дом, отговарящо на инструкция 101. За вкус е прибавена инфантилна паравоенна операция, подходяща за начинаещи курсанти. Секретна, разбира се. Или, казано иначе — една шибана акция за изграждане на фалшиво обвинение.

— Не разбирам накъде биеш — поклати глава Шеридан.

— Вечерта, когато бях нападната, един млад служител от Съвета за национална сигурност ми позвъни във връзка със заседанието за „Старфайър“, насрочено за определен час в Белия дом. Помниш ли го?

— Разбира се. Ти не се появи.

— Той употреби думата Старфайър по открита линия — поклати глава Бийчъм. — С което, естествено, е задействал системата „Ешелон“, която автоматично маркира моя номер за 24-часово подслушване.

— Не могат да го направят, защото ти си…

— Не ми цитирай инструкциите, Джордж — прекъсна го тя. — Нали знаеш манталитета — записвай всичко, пък после нека Господ да се оправя. Записали са две обаждания. Това тук ме оневинява.

Скептичното му изражение се запази.

— Записът от НАС ли е свален?

— Да, но без регистрация. Искам да ме снабдиш с копие по официалните канали.

— Знаеш, че не мога, Елизабет — поклати глава Шеридан.

— Обвинена съм в убийство, Джордж — хладно го изгледа тя. — А тази лента доказва, че не съм го извършила. Чуй я пак… — Пусна финала на записа и поклати глава: — Парсънс е… Споменават името му.

— Стига, Елизабет — усмихна се Шеридан. — Това може да е всяко друго име. Ти твърдиш, че е Парсънс, но едва ли можем да сме сигурни без професионален анализ…

— Затова съм тук. Твоите хора ще му направят професионален анализ.

— Аз съм заместник-директор по контраразузнаването, Елизабет — напомни й той. — Ако изпратя тази касета в лабораторията и поискам да докажат връзката й с някаква конспиративна теория, цялата тази сграда ще си умре от смях!

— Ти си политически назначен да отговаряш за девет самостоятелни шпионски централи, занимаващи се с психологически операции, кампании по проникване, скрито финансиране за милиарди долари — все програми, които са толкова секретни, че ще ти трябва разрешение от господ бог, за да прочетеш само етикетите върху папките им. По дяволите, Джордж, трябва да го признаеш — там навън има един свят, в който ти не можеш да си пъхаш носа! А аз те моля за помощ, защото това трябва да се докаже.