Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Е, ще кажеш ли за какво става въпрос, или ще продължаваш да си траеш? — изведнъж изтърси Кокс, подбрал удобния момент да зададе въпроса си така, че да го чуят и всички останали.

— Какво да ти кажа? — погледна го с недоумение Джеръми.

— Какво става — процеди колегата му. — През целия уикенд жена ти звъня на моята, тъй като ти беше потънал вдън земя… Имаш три деца, човече! И това не ти дава право да лъжеш!

— Какви ги дрънкаш? — кипна Джеръми. — Изобщо не ми е минавало през акъла да изневерявам на жена си! Изпълнявах мисия в чужбина! — Прехапа устни почти веднага, но вече беше късно — думите излетяха от устата му.

— Мисия ли? — обърна се да го погледне Бъки.

Хесус го беше предупредил да си държи езика зад зъбите, но връщане нямаше.

— Как ще реагираш, ако ти кажа, че в края на миналата седмица Хесус и аз излетяхме от летище Манасас на борда на корпоративен самолет, приземихме се в Йемен, използвайки фалшиви паспорти, след което видяхме сметката на Алал-Бин!

Сега вече целият взвод го гледаше.

— Бих казал, че онази стрелба в Пуерто Рико здравата те е повредила — обади се след доста продължителна пауза Кокс. — Не е зле да идеш да се прегледаш…

— Казах ти истината! — тръсна глава Джеръми. — Открихме и документи, от които се разбра, че са готвили ново нападение срещу Щатите… Всъщност, откри ги Хесус… — Замълча за момент, после объркано поклати глава: — Не знам, момчета… Имам чувството, че сме започнали война срещу тероризма, но аз съм проспал инструктажа!

Тайни избухна в смях.

— Проспал си го, разбира се — извика той. — Не видя ли ордена, който ми окачиха, защото съм свитнал Осама Бин Ладен?

Бъки щраква пълнителя на своята МП-5.

— Виж к’во, Джеръми — подхвърли загрижено той. — Най-добре иди да видиш някой от психолозите, преди това да се е превърнало в проблем. А междувременно си дръж плювалника затворен. Ако шефовете те чуят какви ги дрънкаш, като нищо ще те преместят във взвода на онези с гумените пушки…

Хората го гледаха втренчено, чудейки се как да му помогнат.

— Хей, к’во става тук? — подвикна Хесус, приближил се неусетно към групата. — Ще тренирате ли, или ще си бъбрите?

По лицето му Джеръми отгатна, че вече знае какво е станало.

— Хайде, строй се и ходом марш! — подвикна Хесус и ги побутна към входната врата. — Кокс, днес ти ще бъдеш номер едно… — Това съобщение предизвика обръщането на няколко глави. Обикновено Джеръми беше този, който заемаше водеща позиция при атаките. — Тайни ще покрива с халосни евентуален обход на противника. Въпроси?

Въпроси нямаше. Промяната на задачите обикновено се посрещаше с намигвания и смушкване в ребрата, но днес подобни закачки не се получиха. Нещо се беше променило. Нещо по-важно от учебните задачи.

— Окей, започваме — подвикна Хесус.

Джеръми се плъзна покрай него и се насочи към последния рубеж. Очите им за миг се срещнаха. Тези на взводния бяха изпълнени с подозрение. Останалите от екипа опряха приклади в раменете си, вдигнаха предпазителите и се приведоха до стената. Той обаче усещаше, че признанието му не беше прието само като временна лудост.

— Готови, аз поемам контрол — пропя Хесус, симулирайки атака по инициатива на оперативното командване. Кокс насочи оръжието си към фалшивата входна врата, а Джеръми се облегна на Кокс, който беше непосредствено пред него. Взводът притихна, очаквайки началото на стрелбата с бойни патрони.

— Атака, атака! — изрева Хесус.

Всички се втурнаха напред със светкавична бързина, оръжията им изригнаха къси пламъчета. Щурмът на къщата бе проведен според стандартната тактика — по трима в по-големите помещения, по двама в по-малките. Тайни изстреля „лепка“ по посока на една от вътрешните врати — специален експлозив, който се залепяше за преградата, която трябваше да бъде взривена. Бъки отвори друга с помощта на щурмова граната „Хатън“. Всичко потъна в дим и пламъци, сред които яростно тракаха автомати и се чуваха войнствени викове.

Джеръми се понесе напред, като унищожаваше мишените там, където ги засичаше. „Заложниците“ поваляше на пода, с оглед да ги изтегли от огневата линия, а след това да ги изведе навън. След броени секунди се озова пред последната врата — „горещата зона“.

Залегна под ъгъл спрямо рамката, насочи дулото си в центъра на затворената врата и направи знак на партньора, който го следваше, да гръмне препятствието. Здрави пръсти върху рамото му съобщиха, че ще има компания за последната атака. В следващия момент видя взводния да се плъзга отляво и да нанася силен ритник на вратата. Ръката му се стрелна напред и нагоре, в помещението литна специалната бикфордова нападателна граната.