Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Не съм, разбира се — промърмори тя.

Джеймс, който до този момент седеше и слушаше, реши, че е време да се намеси.

— Ти не разбираш, Филип — обади се той. — Тук не става въпрос за някакъв отчаян ход на защитата. Ние наистина разполагаме със запис, който я оневинява напълно. Запис, който доказва, че някой се е опитал да й припише престъпление, което не е извършила.

Но Филип почти не го чу.

— Ще ти кажа какво ще направим, Елизабет — замислено промърмори той.

— Хей, ти слушаш ли какво ти казвам? — повиши тон Джеймс. — Ключът към спечелването на делото не е да обявиш клиентката си за невменяема, а да докажеш, че е станала жертва на заговор! Ако искаме да й спасим живота, ще трябва да намерим начин да се сдобием със записа на НАС.

— Стига с този проклет запис! — избухна адвокатът. — Какво ще ни помогне той в съда? След като вече сте казали на ФБР за неговото съществуване, обвинението ще заяви, че всичко е предварително планирано. Никой не познава по-добре от Елизабет тайните техники за подслушване. Дори да убедим съдебните заседатели, че вашата теория е вярна, държавата ще обяви, че става въпрос за строго секретна технология за събиране на секретна информация, която е пряко свързана с националната сигурност, след което ще откаже всякакво сътрудничество. Надеждите ви са абсолютно безпочвени!

— Забравяш, че става въпрос за живота ми — обади се Бийчъм.

— Не го забравям, Елизабет. Но ти си допуснала огромна грешка… — Замълча за момент, после продължи, но вече с по-спокоен тон: — Ако искаш да имаш някакъв шанс да завършиш дните си в тютюневата плантация на баща си, най-добре е да забравиш тези глупости и да оставиш защитата на мен!

Елизабет мълчаливо го изгледа, след това премести очи върху Джеймс.

— Ценя това, което се опитваш да направиш за мен — надменно промълви тя, опитвайки се да уязви човека срещу себе си. — Но ние с Джеймс имаме по-важни задачи от празните приказки с разни наемници. Можеш да процедираш както намериш за добре, но Джеймс и аз имаме работа!

След това двамата с асистента станаха и си излязоха. Ей така, без дори да кажат сбогом.

Филип изчака малко, после стана и набра един номер. Насреща отговори спокоен мъжки глас. Каза само ало.

— Има някаква касета — направо започна адвокатът, сигурен, че гласът му ще бъде разпознат. — Запис на телефонно обаждане, който може да се превърне в проблем…

— Ясно — отвърна гласът. — Къде да я търся?

— Няма да я търсиш. Тук нещата трябва да се обмислят добре. Дай ми два часа, след това пак ще ти позвъня. Трябва да действаме много внимателно.

— Знаеш къде да ме намериш — рече гласът.

Филип прекъсна връзката и разтърка очи. Винаги се беше гордял с логиката на мисълта си, винаги беше убеден, че като адвокат по граждански и наказателни дела може да предвижда пет-шест хода напред и да изпреварва противниците си. За нещастие този път беше направил пропуск. Много важен пропуск. Разполагаше със съвсем малко време да поправи грешката си, а начинът беше само един…

В късния следобед Джеръми пристигна в Кемп Пиъри. Двата часа шофиране бяха достатъчни, за да се отърси от напрежението на последните няколко дни, но не и за да обмисли бъдещето. Ако каже истината на Каролайн, тя положително щеше да поиска от него да напусне отряда, да подаде молба за работа в Съвета за професионална отговорност или още по-нагоре — в самото министерство на правосъдието. Защото сегашната му работа не беше свързана с налагането на закона, а с чисти убийства.

Но убийства, поръчани от кого? Разрешението за такива операции със сигурност идва от най-високо място. Фалшиви паспорти, корпоративен самолет, контакти с резидента на ЦРУ в Аден, изтегляне на боен кораб с помощта на морската пехота… Списъкът беше доста дълъг. Някой е дърпал доста конци, за да организира операцията на такова ниво, да вкара и изкара от Йемен двама професионални командоси, като преди това ги снабди със секретно оръжие. За подобна операция е нужно участието на трима директори с ранг министри, плюс решение на Съвета за национална сигурност. И благословията на президента…

Ами документите на онази маса, прибрани от Хесус? Те очевидно са съдържали доказателства за подготовката на много опасен за страната заговор, за да предизвикат подобна реакция. „Матрица 1016“? Нападение срещу американски цели? Това не е ли работа на ФБР?

Много неща го смущаваха. На кого може да се довери? Знаят ли колегите от отряда? Дали и те са правили подобни пътувания? Хесус със сигурност, но това вероятно се дължеше на факта, че е бил в армията и има опит в „мокрите“ операции.